Канцерогените всекидневно са около нас. Приемайки ги с храната обаче те се превръщат във вътрешен фактор. Така стават компонент, влияещ на енергията за физиологичните функции и структурните елементи в органите и тъканите на човека.
В храната, която съвременният човек приема всекидневно, освен енергиен материал се съдържат и компоненти с нехранителен произход. Те се наричат най-общо чуждородни вещества или ксенобиотици. В тяхната група влизат радионуклидите, отровните химикали, нитратите и нитритите, микотоксините, различни видове биологични микроорганизми и вируси и др.
Друг фактор, играещ роля, са канцерогените. Те имат способността в някои случаи самостоятелно, но в повечето след определена обработка да видоизменят една клетка и да я превърнат в злокачествена. Учените твърдят, че едва 50 г пушен колбас може да съдържа толкова канцерогени, колкото една кутия цигари.
При процеса на хранене ние приемаме различни видове канцерогени, без изобщо да подозираме, че са вредни. На първо място са нитратите, нитритите и нитросъединенията, които се появяват в резултат от съвременните агротехнически мероприятия, използването на минерални торове при зеленчуците и други растителни продукти. В тях се съдържат много нитрати, които се трансформират в канцерогенни нитросъединения.
Процеси като обработката на продуктите с дим, консервирането, осоляването и печенето ускоряват образуването на канцерогенни нитросъединения в тях. За забавяне на процеса се прилага замразяване, а за разтваряне на нитратите се използва водата при варенето.
При обработката на месото с дим по него също се натрупват много канцерогени. Хранителни продукти, поразени от плесенни гъбички пък, са пълни с микотоксини. Те могат да предизвикат рак на черния дроб, червата и дебелото черво. Забележите ли заплесеняване, незабавно изхвърлете дадения продукт.
Диоксините се натрупват по продуктите от околната среда. Те представляват опасни вещества, които съдържат хлор и са отпадъци от производството на химически и нефтопреработвателни предприятия, трансформаторни масла, пестициди и хербициди, при изгарянето на боклуци, особено на пластмасови бутилки, полиетиленови чували, опаковки и при хлорирането на водата за пиене. Такива са още оловото, арсенът, кадмият, живакът, кобалтът, никелът, попадащи в организма най-често от замърсената околна среда.
Генномодифицираните продукти пък са бичът за съвременния човек. Вредите от тях още се изследват, като единствената доказана е и най-страшната – консумацията им води до появата на онкоболести.
