В продължение на хиляди години ментата е запазила своето хранително значение за човечеството. Тя е започнала да се култивира преди около 250 години, когато освен хранителните, пълноценно са оценени и лечебните ѝ свойства.
Ментата представлява едногодишно тревисто растение, чиито ароматни листенца са използват масово в кулинарията по цял свят. Те придават на ястията както типичен за подправката аромат, така и вкус. Добавя се към салати, сирена, супи, рибни и зеленчукови ястия, както и в тестени изделия.
Ментовите листенца се добавят съм ястията както пресни, така и сушени. Срещат се и замразени. За сушене те се събират малко преди да започне цъфтежа на билката, тъй като в този период те съдържат най-голямо количество етерични масла.
Събирането става, като стъблата се режат до земята, измиват се добре и се поставят на сенчесто и проветриво място, най-добре върху етажерки, за по-бързо изсушаване.
Поради своите силен аромат и ухание, ментата се съчетава добре с подобни на нейният интензитет съставки. Тя е предпочитана добавка за ястия с агнешко и морски дарове. Добавя се и в сладкарски изделия - сладкиши, бисквити, кексове, като най-си подхожда с шоколад. Хармонира с всички плодове. Често се прибавя като завършващ щрих в напитки, на които придава освежаващ и тонизиращ нюанс. Чаят от нея носи същия благотворен ефект.
Ментата разгръща пълноценно състава си в комбинация с други ароматни треви при приготвянето на грах, бакла, пресни зеленчуци, домати, краставици.
Въпреки всевъзможните ѝ приложения, ментата рядко се използва в традиционните европейски ястия. А дори и да се добавя, вкусът идва по-скоро от джоджена, а не от обикновената мента.
Въпреки това в последните години популярността и нараства, в унисон с нарастващото желание на човечеството да опитва нови и нови вкусове и съставки.
