Глухарчето, още наричано жълтурче, жълтиче, радика, капикос и още много други, е разпространено из целия свят. Може да бъде открито в паркове, градини, ливади, край пътища, в изоставени места, изобщо – навсякъде.
Глухарчето е сред многогодишните тревисти растения. Това подпомага лесното му събиране. На върха на крехкото му зелено стъбло цъфти по едно яркожълто езичесто цвете, което нощем и при лошо време се затваря, а сутрин отново се отваря, за да посрещне слънчевите лъчи. Когато прецъфтят, цветовете на глухарчетата се превръщат в дълги бели власинки, разнасяни от вятъра.
Използваемите части на глухарчето са корените и стъблото заедно с листата. При събиране трябва да се знае, че билките не се скубят и късат. Те се режат с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използва.
Събирането на корените става през пролетта, преди започване развитието на растенията. То може да стане и през есента, когато листата започнат да увяхват. Предпочитано е есенното събиране, тъй като през този период корените са по-богати на ползотворни вещества.
Вече събраните корени се почистват добре от пръстта. Всички надземните части, тънките коренчета и края на корена се премахват. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса. Готови са, когато при счупването им престане да се отделя бял сок. Изсушените стъбла имат кафяв цвят, лек горчив вкус и нямат мирис.
Срокът на годност както на целите, така и на нарязаните корени е една година. Съхраняват се в добре затворени кутии или хартиени пликове. В сухите корени на глухарчето се откриват дъбилни и слузни вещества, смолисти вещества, сапонини, органични киселини и гликозиди, белтъчни вещества, танини, захари, както и много други.
Другата част, която се събира и суши от глухарчето, са листата и стеблото. Берат се малко или по време на цъфтежа и се сушат по същия начин като корените. Изсушените листа имат типичен горчив вкус, на които се дължи лечебният им ефект. Цялата билка има годност до три години, докато нарязаната - година и половина. Съхранението е като корените.
