Индийското орехче се нарича още мускатово орехче. То представлява изсушената костилка от плода на вечнозелено дърво от семейството на миртата.
Родина на индийското орехче са арабските страни и по-точно - Молукските острови. То пристига в Европа през 12 век, но скоро след това се налага забрана за износа му. Чак през 18 век вносът е възстановен.
Силният сладникав вкус на индийското орехче го прави подходяща и предпочитана подправка за редица ястия. От мускатовото дърво се получава както мускатов орех, така и мускатов цвят. Той е високо ценен, но намирането му е много трудоемко.
В кулинарията най-използвано е ситно настърганото индийско орехче. Добавя се в традиционно сладки ястия – торти от сметана, сладкиши, яйчени и млечни кремове. В тестените изделия се добавя при замесването на самото тесто.
Също така добре се вписва като съставка на пастети, спаначени и картофени, гъбени и зеленчукови ястия. Прибавя се по време на самото готвене.
Кореспондира си добре със зеле и лук. С него се подправят сосове, местни ястия и супи, най-вече телешко варено. В сосовете се прибавя в самият край на варенето. Наситненото индийско орехче се съхранява на сухо място.
Мускатовото орехче е основна съставка в много етнокухни, като италианската, карибската, индийската, френската, гръцката. Среща се още в кулинарията на Латинска Америка и на Близкия Изток.
Подправката най-често се съчетава с подправки като черен пипер, дафинов лист, лук, магданоз, корени за супа. В повечето случаи се добавя заедно с останалите подправки, малко преди края на готвенето.
По състав индийското орехче се доближава до магданоза. В него се съдържа веществото миристицин, което има психотропни и халюциногенни свойства. Смята се, че дори едно орехче може да бъде отровно.
Приемано в малки дози действа антисептично. То стимулира защитните сили на организма. Поради това, в медицината масло от индийското орехче се използва като стимулиращо и тонизиращо средство.
