Когато садим каквито и да било растения, най-често срещаният съвет е – изберете добре огрято от слънцето място. И с колкото и много подобно място да разполагате, все пак винаги остава по един сенчест кът, с който не знаете какво да правите. Тук е решението - японската махония.
Махонията, и най-вече японската, е сред малкото растения, които се развиват добре на сянка. Тя представлява едно чисто сенколюбиво растение. Докато сред другите растения има такива, които издържат на сянка, тя откровено я предпочита.
Махонията представлява декоративен вечнозелен храст, с максимална височина 4 м. Идва от Китай и Япония, където се радва на огромна почит. Листата му заместват липсата на бодли, тъй като те са с назъбена периферия с остри, боцкащи връхчета.
Периода на цъфтеж е май-юни. Цветовете и са едри, лимонено жълти и са разположени като гроздове. От тях, през есента, узряват елипсовидни, тъмно сини плодове. Плодът на махонията е ядлив. В кулинарията от него се приготвят сладка, сиропи и различни напитки.
Както стана ясно, когато ще отглеждате махония, трябва да изберете най-сенчестото място в градината. Може да я намерите по градинските центрове и разсадниците.
Засажда се в групи и най-често се използва за покриване на участъците под големи дървета. Единични бройки махония не биха били ефективни, особено след като премине цъфтежът.
Един от вариантите за размножаване е чрез семена. Те трябва да се засадят още преди да са узрели напълно плодовете. Ако се закъснее с беритбата, зрелите семена трябва да се поставят във влажен пясък и се засаждат напролет в лехи.
Тъй като размножаването със семена е бавен начин за засаждане, най-често се използва вегетативният. Това става, като странични издънки, пуснати от растението, се вкореняват и се затрупват с почва. Засадени на ново място, те дават началото на нови храстчета.
Махонията обича влагата. Освен това издържа на студ, но при – 18 градуса е възможно по-младите клонки да измръзнат. Мощната коренова система обаче помага напролет около тях безпроблемно да избият нови издънки.
За целта увредените части се отстраняват. При комбиниране на махонията с други сенколюбиви видове тя често трябва да се подкастря, иначе ще ги задуши.
