Цариградското или бодливо грозде е близък роднина на касиса. Родината му е Европа, но днес може да се открие още в Азия и Африка. Поради това има и два вида – европейско и американско.
Цариградското грозде има от бели до червени цветове. Ципата му е по-нежна, тънка и значително по-прозрачна от тази на останалите видове.
Плодовете на цариградското грозде, както и на всяко друго, могат да се консумират пресни. Освен това са прекрасна добавка към всякакви десерти, като пюрета, пайове, дори крамбъл.
Една от важните особености при кулинарната употреба на цариградското (бодливо) грозде е пригодността на плодовете му за използване в различна степен на зрелост. Зрелите плодове се използват за консумация в прясно състояние.
Полузрелите пък са годни за конфитюри. Едно от най-хубавите качества на цариградското грозде е, че зрее рано, плододава изобилно, а плодовете му узряват едновременно. Отглеждането и брането също не изискват много усилия. Интересната му и разнообразна окраска пък позволява по-широката му употреба.
Употребата на цариградското грозде предполага и получаване на меко и приятно вино. Освен това, цариградското грозде се влага като вкус към най-различни напитки.
Както от всеки плод, така и от цариградското грозде се приготвя вкусен и полезен сок. За него най-подходящи са тъмно оцветените сортове плодове. Те трябва да се оберат точно преди да започнат да омекват.
Това се налага, тъй като във вече презрелите плодчета се съдържат големи количества пектин, който затруднява отделянето и обработката на сока. Добитият сок от цариградско грозде може да се консумира както самостоятелно, така и в комбинация със сокове от червено или черно френско грозде.
Освен в кулинарията, бодливото грозде се използва и в козметиката. То се влага в маски за избелване и суха кожа – самостоятелно, или в комбинация с мляко.
