Бахар е наречен „пимиента”, от испански – черен пипер, от откривателя Христофор Колумб. Бързо се разбира обаче, че това, което е пренесъл в Испания, не е пипер. Подправката представлява зелен, топчест плод. При изсушаване добива кафяв цвят, подобно на пипера, но по-едър.
Бахарът има аромат, наподобяващ симбиоза от карамфил, канела и индийско орехче. На вкус пък е лют и стипчив, поради което се използва в състава на кърито и други лютиви подправки.
Има много ястия, които не могат без бахар. Силният му аромат не позволява влагането на повече от 2-3 зрънца за 4 порции. С него се овкусяват редица меса, най-вече говеждо, супи и риби. Слага се във всякакви маринати за дивеч, както и в рецепти в колбасарството. Поради добрия си консервиращ ефект, с бахар се подправят и някои туршии.
Когато зелето, независимо прясно или кисело, се задушава, е хубаво да се подправя най-вече с бахар. Може да се комбинира с червен пипер и дафинов лист. Резултатът винаги е блестящ.
Бахарът е силно ароматен, особено когато е смлян в мелачка. Не е претенциозен. Кореспондира си добре с карамфил, индийско орехче, черен пипер. Ястията с бахар се овкусяват най-добре с лимонов сок и оцет.
Бахарът е задължителна подправка за сгряващите напитки глювайн и грог. Те се приготвят с помощта на много подправки, сред които задължителни са именно едрите тъмни зрънца на бахара.
Няколко зрънца от него могат да се добавят и в коледния пунш. При греяното вино той минава като факултативна подправка, но неминуемо носи силен и приятен привкус.
Смесеният аромат на бахара му позволява да се съчетава по перфектен начин с други подправки. Това го превръща в универсална съставка на смесите от подправки, предлагани на пазара. Освен в пикантни комбинации, той се използва и в сладки храни, като бисквити например.
У нас бахар може да се открие и в етеричните, ароматни масла. Той не е толкова познат, поради което не се използва в народната медицина. Лечебните му качества са оценени в Ямайка, където се приема под формата на лечебен чай.
