Поречът или пиринейският пореч представлява многогодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни. Притежава няколко средно високи стебла, на върха на които са разположени цветовете. Те цъфтят през периода май-юни.
В народната медицина от пореч се използват цветовете, семената и листата от растението. Може да бъде открито край реки, сред тревисти и каменисти места, както и из храсталаци в цялата страна.
В българската народна медицина използването на пореч е залегнало от дълги години. То е сред най-добрите противовъзпалителни и болкоуспокояващи средства.
Най-често се използва за лечение на проблеми с венците, лигавицата на устата и гърлото. С билката се сваля успешно холестеролът, лекуват се язви, колики, гастрит и ентерити.
За лечение на тези заболявания се приготвя отвара от пореч. За целта 1 с.л. от цветовете се заливат с 300 мл гореща вода. Оставя се да преседи около час, след което се прецежда. От полученото се приема един път дневно. Прилага се при всякакви проблеми с храносмилателната система, настинки, бронхити и инфекции на дихателните пътища.
В цветовете на растението съдържа нетоксичният пиролизиден алкалоид тезинин, който успешно се бори със симптомите на тези заболявания.
Освен цветовете от пореч, от растението се използват и семената. От тях се извлича лечебно масло, което се използва за регулиране на хормоналната и метаболитна система в човешкото тяло.
Освен това, маслото от семена на пореч е добро средство срещу предменструалния синдром при жените. Всичко тези свойства растението дължи на богатото съдържание на гама-лоноленова киселина в състава си.
Масло от семената на пореча трудно може да се извлече в домашни условия. Най-добре е да се закупи от аптеката или от специализиран магазин. Най-често се прилага при хормонални проблеми.
Всички части на поречът са богати на олеинова и палмитинова киселина. Поради това с него не трябва да се прекалява, тъй като може да повиши кръвното налягане. Не се препоръчва на хора със сърдечни проблеми, бременни и кърмачки.
