Кренвиршите са сред колбасите, които консумираме най-често. Тези колбаси, най-вече като част от хот дог, изглеждат много вкусни, но производството им далеч не е толкова привлекателно.
Процесът започва от набавянето на месо. То трябва да е пуешко, говеждо, свинско или пилешко. Месото се смила, докато не заприлича на каша.
Гледката на смяно месо не е никак примамлива, тъй като машините използват остатъци от прасета, крави и пилета, които могат да бъдат превърнати в пюре.
Суровината пристига в големи кашони, а ножовете могат да превърнат всичко във много фина каша – човки, пера, мазни кожи и нокти.
Към перфектно смляното месо се добавят и сол, чесън, черен пипер, захар, вода или лед и консерванти. Сместа след това се поставя в специални обвивки. Към нея могат да бъдат добавени и ГМО царевично нишесте, както и други подобрители за сгъстяване и овкусяване.
95% от кренвиршите, които са изядени в САЩ, не са напълнени в найлончета. Те са приготвени чрез опушване. След като са били опушени, кренвиршите се заливат със студена осолена вода, която ги охлажда и ги подготвя за опаковане.
Кренвиршите се консумират, като се обелват от целофановата им обвивка и се варят няколко минути в кипяща вода. Изследванията са показали, че някои химични съединения, влизащи в целофана и другите видове синтетични обвивни материали, по време на кипенето на водата могат да преминат в кренвиршите.
За да се обелят кренвиршите по-лесно, те се подрязват от единия край и се потапят най-напред в топла вода, а след това и в студена. Обвивката им се отделя чрез кръгообразно движение отгоре надолу.
За една година средно американците изяждат 20 милиарда кренвирши, което означава, че всеки един от тях е изял поне 70 кренвирша за една календарна година.
Идеята за приготвянето на кренвирши идва от немски производител на колбаси. Първите колички за продажба на хот дог се появяват в Ню Йорк и са принадлежали на немски емигранти. От тогава е минал почти век и половина, но кренвиршите продължават да са сред най-консумираните колбаси по цял свят.
