Оказва се, че типичните български деликатеси като панагюрската луканка и филе Елена, които преди време бяха защитени от Европейската комисия, се приготвят от вносно месо.
От сдружението Традиционни сурово-сушени месни продукти дори съобщават, че между 80 и 90% от местните продукти, произвеждани у нас е приготвено с вносно месо.
Макар че панагюрската луканка, филето Елена и горнооряховския суджук наскоро получиха сертификат за типично български продукти, месото в тях съвсем не е българско.
Месото, от което се произвеждат нашите деликатеси, е внесено или от страни-членки на Европейския съюз, или от Аржентина. Причината за това е, че има голям недостиг на български месни продукти.
Особено голяма е липсата при говеждото месо, тъй като все по-малко ферми у нас отглеждат едър рогат добитък.
„Суровината се внася основно от Европейския съюз, тъй като вносът от трети страни е много по-труден” – заявява инженер Павлина Лилова от Асоциацията на месопреработвателите пред Новинар.
Според запознати, понеже българското месо е прясно, цената му е по-висока от тази на вносното и много производители предпочитат вноса пред българското.
Суджукът и филе Елена например масово се приготвят от консервирана аржентинска мръвка. Специалистите добавят и че между 80 и 90% от типичните български мезета са приготвени от вносно месо.
Въпреки това износът на нашите деликатеси извън граница не спира. Родни продукти, които са направени по стара рецепта, вече се продават в почти цяла Европа.
Сред европейците търсени са воденското бабе, воденска кълцаница и воденски деликатес. Европейски търговци масово купуват от нашите деликатеси, след което ги продават на запад.
Фактът, че някои от българските мезета не са сертифицирани донякъде пречи на продажбата им, но вече е стартирала процедура, която да реши и този проблем.
От бранша добавят още, че до момента руското ембарго не се отразява негативното на българските производители на месо. Износът на наше месо към Русия винаги е бил нисък.
