Сомелиерският закон – месото да се сервира с червено вино, а рибата – с бяло, бе доказан от японски учени, които анализираха почти сто разновидности вино в продължение на месеци.
Биохимикът Такаюки Тамура събирал дегустатори, които да опитат различни съчетания на риба и вино.
Оказало се, че бялото вино изостря вкусовите качества на рибата, а червеното ги пресича и оставя неприятен вкус в устата.
Учените все още не могат да дадат обяснение на този факт, но е ясно, че бялото вино може да се пие с риба, морски дарове и голяма част от зеленчуците.
В състава на всяко вино влиза и желязо, но концентрацията му зависи от сорта грозде, годината на реколтата и мястото на произход.
В бялото вино желязото е доста по-малко, отколкото в червеното, затова то не пресича с вкуса си вкуса на други продукти със слабо съдържание на желязо като риба и морски дарове.
От друга страна червеното вино съдържа високо ниво на радикали на желязото и това му дава свойството да засилва вкуса на всяка храна.
Дегустаторите, които месеци наред опитвали червено вино с риба, усещали, как рязко се изострял вкуса на рибата. Оттук учените направили извод, че сомелиерският закон е верен, защото червените вина съдържат много желязо.
Но има и изключения – например напитките, които са от реколти от сухи гористи местности, например подножието на Андите.
В чилийските червени вина има ниско съдържание на железни радикали, затова те могат да се пият с риба и морски дарове, без да влошават вкуса им. Същото се отнася и за розовите вина.
