Лоугънбери /Loganberry/ е плод, получен от кръстоската от малина и вид къпина. Растението и плодът приличат повече на къпина, отколкото на малина. Цветовете му са виненочервени, а самият плод лесно се отделя от стеблото, както и при къпините. На вкус той наподобява малина, но е по-сочен и с по-отчетливи нотки.
Интересен факт е, че до създаването на лоугънбери се е стигнало по случайност през 1883 г. За първи път кръстоската е извършена от американския адвокат и специалист по градинарство Джейм Лоуган, който дава и името на новото растение.
Лоугънберитата могат да бъдат консумирани свежи, без специално третиране, или да бъдат използвани за сокове или сладка, пайове, сладкиш шарлота, плодови сиропи или вина. Във Великобритания, например свежите или консервирани лоугънберита често се добавят към традиционния британски шери сладкиш със сметана и плодове, а сокът им (или сиропът) към вино Шери.
Дребните плодове са идеални за свежи летни плодови салати.
В западен Ню Йорк са много популярни напитките с вкус на лоугънбери. Това се отнася и за части от Онтарио. Напитка от лоугънбери, наподобяваща плодов пунш, е много консумирана и лесно може да бъде открита в местните магазини.
Плодът се отглежда в големи количества предимно в САЩ, по-конкретно в Орегон и Вашингтон. Растението е култивирано и в Англия и Тасмания. То се нарича накратко още и лоуган.
Плодовете са много полезни за здравето заради високото им съдържание на витамини C, А и Е. Лоугънбъри е добър източник на флавоноиди и есенциални мастни киселини.
Растението лесно може да се отглежда в двора, подходящо е да се засажда край стени и огради. Дава плод през месеците май, юни и юли.
Един храст лоугънбери достига височина около 2 метра и може да ражда плодове 15 години. Обичат слънчеви места и добре дренирани почви.
