История на сладкарството у нас

Локум

Историята на сладкарството у нас започва по време на османското присъствие. Тогава жените варели в домовете си всевъзможни желета и сладка. Те били приготвяни от всякакви плодове, зелени орехчета, динени кори и листа от рози.

Един от най-големите деликатеси по онези времена било бялото сладко. То се поднасяло през лятото в лъжичка, потопена в чаша ледено студена вода.

Бялото сладко било всъщност много гъстият захарен сироп, известен днес като фондан. Приготвя се от изключително прецизно темперирана захар. Днес той е индустриален продукт и може да се открие във всеки магазин. За жалост най-великите майстори на фондана вече не са сред живите.

Едни от най-любимите десерти в миналото били сладка баница с плънка от тиква или ябълки, както и сладките питки, намазани с мед или приготвени с ошав.

Хлебчета със сусам

Преди Освобождението десертите били наричани благини. За специални случаи домакините приготвяли ашуре или коливо. Начините на приготвяне на десертите през онези години били повлияни от ориенталската кухня, за което свидетелстват и наименованията им, запазени и до днес.

Освен сладкиши за домашна консумация още по време на Турското владичество е имало и търговци на сладките изкушения. В записките откриваме разкази как първи сутрин по улиците се появявали продавачите на салеп. Това било гъсто подсладено питие, приготвяно от корена на едноименното растение.

След продавачите идвали и симидчиите - с големите си кошници, препълнени с топли бели хлебчета, поръсени със сусам. Заедно с тях се появявали и млекарите с купички кисело мляко.

Бяла халва

По обедно време излизали и халваджиите. Те били чудна гледка – на главите си носели огромни подноси с наредени три вида халватахан, бяла с орехи и цветна от брашно. Редом с тях стоката си предлагали бозаджиите.

Следобед на чаршията се появявали и най-обичаните – сладкарите. Те разполагали пред очите на минувачите кръгли тенекиени табли, разделени на шест сектора. В тях били подредени желета, различни на цвят, но често еднакви на вкус. Желетата били изключително твърди и се консумирали със специална триъгълна лъжичка.

В почивния ден неделя, както и по празниците, навсякъде по улиците се виждали търговци, които разнасяли табли с всякакви изкушения - локум, смокини, пексимет, сушени фурми, както и различни видове шекер – пейнир, кармъз, небет. Сред най-популярните стоки била озахарената и различно оцветена леблебия. Тя се купувала и за сватби.

В края на ХIХ век в асортимента на търговците вече влизали и обикновени вафли или руло, пълно с крем, червена и жълта лимонада, бонбони, ледено (сладолед), сайдер и какво ли още не. Изборът бил огромен, а вкусът - гарантиран.

Рейтинг

5 1
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати