Италия е страна, богата както на разнообразна паста - класиката на тази национална кухня, така и на интересна гама качествени сирена. В зависимост от регионите, Италия предлага различни видове сирена, които се произвеждат и консумират по разнообразен начин.
Разбира се, човек може напълно да се изгуби в целия този богат избор, затова днес ще ви запознаем с най-странните сирена, които се произвеждат на територията на Италия. За да се осмелите да ги пробвате, трябва да притежавате наистина авантюристичен дух.
Касу Марзу
Този сорт е изключително популярен на италианския остров Сардиния. Касу Марзу се произвежда от овче мляко, а в превод името му означава гнило сирене. Ако се чудите защо попада в класацията на сирена, създадени за екстремисти - в неговия състав има ларви.
Всъщност, Касу Марзу се прави от местното овче сирене „пекорини сардо“, но се оставя да зрее повече от нормално. Към него се добавят ларви на местен вид муха. Киселината от тяхната храносмилателна система разбива мазнината на сиренето, като прави крайния продукт мек и течен.
Когато е готово за консумация вече съдържа хиляди ларви. Сиренето се яде само, ако те са живи, защото когато умрат става опасно за консумация. Някои хора почистват сиренето от червеите преди да го изядат, други не. Те обаче си затварят очите преди да го ядат, защото малките същества могат да скачат на височина 15 см.
Родината на това сирене отново е Сардиния. Пекорино е твърдо сирене с история, която може да бъде проследена назад до 11-ти век. Смята се, че това е най-старият вид сирене в Италия.
Продуктът е изцяло от овче мляко. За да се получи, овцете се доят по два пъти на ден - сутрин и вечер. Всяка овца дава само два литра мляко дневно, при това само от декември до края на юни. Естествено е за животните да спрат да дават мляко от юли до декември, така че през този период не се прави сирене.
Млякото се носи в Гилаван в алуминиеви гюмове. Този сорт има изключително силен и тежък мирис, който не понася на всички любители на млечните продукти.
Таледжио
Историята му започва още от Х век, когато овчарите го оставяли в пещерите да узрее и после го миели със солена вода. В по-ново време условията на пещерите само се "имитират".
Всъщност, това сирене отблъсква най-вече с външния си вид, който се различава от миризмата, която мнозина определят като поносима, дори приятна.
