Бобът е култура, оцеляла през хилядолетията. Тя е изиграла важна роля в изхранването на двата континента между Атлантическия и Тихия океан. Редица археологически изследвания доказват, че още през шесто хилядолетие пр.н.е. фасул е отглеждан в Перу.
Тогава основен източник на протеини и основна храна за хората, живеещи далеч от морето, били дребните черни зърна - примитивни разновидности на днешната култура. Широко разпространена е теорията, че вторият независим център на отглеждане на растението е Мексико. Там и до днес има популации на дивия вид Phaseolus vulgaris.
В наши дни боб се отглежда в цял свят. В Европа, а след това в Африка и Азия той идва с португалците скоро след откриването на Америка от Колумб.
В началото и доста време след това всички бобови растения били с катерещи се стъбла. Познатите ни днес форми с храстовиден растеж са селектирани едва през миналия век. Те са по-удобни за отглеждане и не изискват скъпи поддържащи конструкции.
Разновидностите фасул се различават най-вече по цвят, големина и форма на зърната. У нас най-популярен е смилянският фасул. Цветът на зърната му не е строго определен и варира от пъстър до изцяло бял. Разпознаваем е по вкуса и големината на бобчетата си – до 3 см дължина.
Всички видове боб са богати на въглехидрати - до 60% от теглото им се дължи на тези енергийни източници. От тях половината са диетични фибри, а другата са белтъци, вода и почти пренебрежимо количество мазнини. Освен това вкусният боб е богат на желязо, калий, молибден, селен и витамин В6.
Веднъж набран, бобът може да се съхранява с години. Това обаче е само при условие, че се съхранява по правилен и подходящ начин.
Най-добре е фасулът да се държи на сухо, хладно и недостъпно за вредители място. Добре е да е разстелен върху вестник или друга повърхност. Някои го съхраняват в пликчета, но по този начин рискът от наличие на влага се увеличава.
Реално всеки вид влага може да унищожи малките сушени зрели бобчета. Зеленият боб пък се изсушава на сянка и се съхранява в хартиени пликчета. Трябва да се отбележи, че с времето вкусовите и ароматните качества на боба постепенно намаляват.
