Погледната от източна Европа, Австралия изглежда далечна и екзотична. Същото може да се каже и за кухнята ѝ, богата на меса, морски деликатеси и непознати видове риба.
Днес континентът Австралия е заселен с преселници от цял свят, като всяка група пази своите кулинарни традиции и обичаи. Ястията, които са се запазили от далечни времена и символизират австралийската кухня, са: тиквени сладки, които се поднасят залети с разтопено масло, бисквитите Анзак, които служели за изхранване на войската по времето на Първата световна война, пай с месо, както и прочутата торта Павлова, приготвена в чест на руската балерина Анна Павлова.
Разцветът на австралийската кухня започва съвсем неотдавна - през 90-те години на нашия век. Всички големи градове на зеления континент преживяват появата на множество нови ресторанти, издържани в духа на новата австралийска кухня.
Съвременната австралийска кухня е съчетание на различни местни традиции. Използват се азиатски подправки - лимонова трева, кориандър, чили, кардамон и др.
Голяма част от австралийската кухня е повлияна от азиатската традиция. Оттам идват супи с остър и кисел вкус torn yam, китайски пържен ориз с царевица, нарязани кубчета солена риба - това е само част от огромния списък азиатски блюда, предлагани в Австралия.
Някои ястия обаче се считат типично австралийски от няколко десетилетия насам. Това са Vegemite, Lamington, Арнота.
Vegemite е най-австралийското от всички австралийски блюда. През 1922 австралиецът Фред Волкер решил да приготви специален екстракт от мая, така че той да бъде еднакво питателен и вкусен. За целта смесил екстракт от мая с други компоненти - лук и сол. Получила се гъста тъмна маса, която може да се консумира директно или да се намаже на филия хляб.
Тайната на хубавите рецепти, по думите на австралийските готвачи, се състои в използването на необичайни морски продукти - balmain bugs - деликатес, приличаш на лангуста, филе от акула и др. В Аделаида, град на южното крайбрежие на континента, могат да ви предложат кенгуру в специален фруктов сос.
Любопитно е, че свободната продажба на месо от кенгуру била разрешена сравнително скоро, и едновременно с това ястията от кенгуру станали особено популярни заради ниското съдържание на мазнини.
