По света са известни повече от 10 хиляди вида житни култури. Въпреки това многообразие човечеството ползва за прехраната си основно три вида от тях – пшеницата, ечемика и царевица. В последно време като техен заместител все повече навлиза арарутът.
Тази непозната житна култура представлява многогодишно тревисто растение, което доскоро се използваше основно за стопански цели, сгъстител на храна и във фармацевтичната индустрия. Сега обаче все повече хора се убеждават в хранителните и вкусовите му качества.
Родината на арарута са тропическите области на Южна Америка. Латиноамериканците произвеждат брашно от културата, като извличат нишесте от растението, измивайки корените му, остъргват ги, а след това ги накисват и намачкват. Готовата консистенция се прекарва през сито и изсушава.
В последните години обаче технологията се е усъвършенствала и брашното от корени на арарут се получава фабрично. Полученият прах се използва широко във фармацевтиката, но и все по-често в кулинарната индустрия.
Арарутеното брашно е изключително полезно, но по-често се добавя като примес към други житни разновидности. На всеки 100 грама брашно от арарут има по около 380 калории.
То може да се използва и като добавка към креда, гипс, брашно, пшеница, ориз и нишесте. Съхранява се на сухо и прохладно място.
Здравословните качества на тази житна култура са неоспорими. Арарутът е богат на витамин А, съдържа фолиева киселина и витамини от В-групата. Съдържа калций, манган, калий.
В него има наличие на протеин и диетични фибри. Арарутът може да се ползва като лек срещу диария заради високото съдържание на нишесте в корените, както и за успокоение на раздразнена и възпалена кожа.
В България арарутът е почти непознат, но намира своята употреба като сгъстител на сосове и пълнеж за различни сладкарски изделия. Той е много подходящ за сгъстяване на по-кисели течности и не оставя никаква миризма или вкус на скорбяла в храната.
