Ако пътувате до екзотичен остров в Тихия океан или посетите някоя африканска страна, със сигурност ще се сблъскате с по-различна от нашенската кухня.
Някои от деликатесите там може и да ви се усладят, но други ще ви се сторят твърде странни. Ето и кои са едни от най-екзотичните храни, които могат да ви бъдат сервирани в различни точки по света:
В Аляска обичат да похапват хотдози, в които има еленско месо – тъй като то е доста сухо, обикновено е премесено със свинско и телешко.
Хотдозите са изключително популярна храна, особено по време на състезанията с кучешки впрягове, които се правят през месец март. Може би това не е кой знае колко странно за онези, които обичат месо, защото навсякъде по света се правят хотдози, в които вероятно има съставки доста по-отблъскващи от еленското месо.
В ЮАР пък обичат да похапват сушено месо от екзотични животни – най-често става дума за антилопи или щрауси. Ястието е нещо като нашата саздърма и се нарича билтонг – може да бъде намерено във всички хранителни магазини. За да се приготви този деликатес, месото трябва да се накисне в малцов оцет или в сайдер. След това мръвката се овалва обилно в подправки и се оставя да се изсуши.
Традиционно ястие за малайзийските жеги е АВС, което идва от air batu campur в превод – микс между вода и камък. В т.нар. ястие се слагат мляко, печени ядки, малко палмова захар, понякога се добавят зеленчуци – всичко това се смесва с предварително настърган лед.
Понякога към всичко това се слага и една местна добавка – cincau. Тя е направена чрез варене на листата на билка, която е от вида на ментата – местните твърдят, че това растение има йодов вкус.
В Уелс ще ви предложат да опитате хляб с водорасли – всъщност това, което ще ви донесат, не прилича на хляба, който ние сме свикнали да ядем. Ястието се приготвя с водорасли порфира, които са традиционни за местната кухня – на уелски яденето се нарича bara lawr.
Въпросните водорасли могат да се намерят покрай бреговете на полуострова Гоуър – за да се приготви т.нар. хляб, водораслите се варят. Идеята е да се превърнат в нещо като паста, към която се слагат овесени ядки и всичко това се пържи – на вид напомнят на нашите мекици.
В Тибет пък ще ви почерпят с чай, но по-различен от западняшкия – вместо мед или захар, в тамошната топла напитка слагат сол. Към чая обикновено се добавя и парченце мас от тибетски як. Там напитката носи името po chai и се приготвя от черен чай – местните пият по няколко чаши дневно.
Напитката е източник на доста калории заради мазнината, а освен това сгрява тялото и предпазва устните от напукване, обясняват местните. Принципът е, че колкото по-нависоко се качвате, толкова повече мас ще добавят в топлата напитка. Тибетските традиции предполагат след всяка изпита глътка чашата на госта да се допълва.
Тайландците са известни с необичайната си кухня. Едно от любимите ястия за местните са пържените водни бръмбари. В насекомите се съдържат много протеини, а когато се изпържат бръмбарите стават хрупкави и вкусни – напомнят на чипс.
Освен тази необичайна храна, можете да видите на различни сергии в Тайланд пържени богомолки, щурци, както и скакалци. Особеното при водните бръмбари е, че са с големина около осем сантиметра и доста приличат на хлебарки. Към насекомите могат да се добавят различни вкусове, между които и люто.
За любителите на морски свинчета може би е по-разумно да избягват разходки по пазарите в Еквадор – има голяма вероятност да видите печено цяло морско свинче. Онези, които са го опитвали, обясняват, че вкусът му напомня на вкуса на патешкото.
Виетнам, Камбоджа и Филипините могат да ви изненадат истински с деликатес – нарича се балут. Това представлява запъртък на патица, който е на две седмици – има зачатъци на нокти, пера, човка и всичко това се сварява в яйцето.
Запъртъците всъщност плуват в собствената си течност, която се събира в яйцето – тази гозба се счита за афродизиак и е изключително предпочитана от местните.
