Така както ислямската религия забранява на своите последователи да консумират свинско месо, но позволява всякакво друго, така пък будизмът забранява убиването на всичко живо. В Япония, където масово се изповядват будизъм и шинтуизъм, само допреди век и половина е било забранено да се консумира каквото и да е месо от чифтокопитни животни.
С навлизането на западните влияния, тази забрана е отпаднала, но дори и днес се отдава предпочитание към рибата и морските дарове. В това няма нищо изненадващо, тъй като Япония е островна държава и на практика може да се снабдява с риба в огромни количества.
Освен че е призната риболовна сила, тя се нарежда сред страните, които са и най-голям консуматор на риба и на морски дарове. Според някои класификации дори е на първо място.
От векове рибите и морските деликатеси са присъствали в ежедневното меню на японците. Заради факта, че водите около страната се влияят както от топли, така и от студени течения, не само броят на рибата и морските дарове, които могат да бъдат уловени е голям, но голямо е и разнообразието им.
Наредени на многобройни сергии на японските пазари можете да срещнете да се продават риби като риба тон, рак, щука, сьомга, скумрия, червеноперка, ивичест тунец и много друрги. От морските дарове се срещат миди, калмари, сардини, всякакви скариди и дори миди Сен Жак.
Другото, което е интересно да се спомене относно рибата в Япония, е фактът, че в Страната на изгряващото слънце продължава уловът на китове. Макар да има световна забрана заради намаляващият брой на тези огромни животни, японците продължават да си похапват месо от кит, макар и не толкова редовно.
Няма как да попаднете на някой случаен суши-бар, надявайки се, че ще можете да пробвате този деликатес, но ако опитате късмета си в някой от престижните японски ресторанти е възможно да си поръчате сашими, приготвено от месо от кит или директно леко запържено китово месо.
Също интересн факт, който касае рибата и японците е, че те са майстори на приготвянето на фугу. Това е една от най-отровните риби в света, но има специални майстори, които могат да я обработват и съответно да я пригодят за консумация.
