Стогодишните яйца, наричани още пидан, вековни или хилядагодишни яйца, са един от традиционните китайски деликатеси. Представляват консервирани за няколко месеца кокоши или патешки яйца.
Технологията за консервирането на стогодишните яйца датира от времето на династията Минг. Тогава жител на провинцията Хунан случайно открива патешки яйца в негасена вар. Днес избраните яйца се поставят в алкална смес от сол, чай, вар и пепел.
Черупката на готовите яйца става изключително твърда. По нея се появяват петна и изглежда все едно яйцето наистина е стояло заровено за 100 години. Във вътрешността белтъкът придобива тъмен кехлибарен цвят и много прилича на желе. Обикновено няма вкус. Жълтъкът е този, който е наситен с остра миризма и вкус. Именно поради това вековното яйце често попада в списъците за най-миризливи храни в света. Някои определят аромата му като ужасен, други го харесват именно заради него.
Дори на най-големите почитатели на стогодишните яйца в началото им трябва време, докато свикнат със специфичния им вкус. Консумират се директно /виж галерията/.
Обикновено се поднасят в предястия, самостоятелно или в комбинация с маринован джинджифил или тофу. Освен това се влагат и в конджи – характерно ястие, приготвяно от оризова каша и месо. В Китай стогодишните яйца често се продават по улиците, набодени на клечка.
Един от митовете е, че в миналото стогодишните яйца са се мариновали в конска урина. Това твърдение се е зародило поради факта, че яйцата имат лек дъх на амоняк. Това обаче не може да е истина, тъй като за процеса на консервиране е необходима алкална среда, а конската урина е киселинна.
В наши дни много от производителите на вековни яйца съкращават процеса на консервиране, като подменят някои от консервиращите съставки олово или цинков оксид, което е изключително вредно за здравето.
За най-запалените почитатели на стогодишните яйца предлагаме и рецептата за приготвянето им. За целта ще са ви нужни:
2 ч.ч. черен чай, 1/3 ч.ч. сол, 2 ч.ч. борова пепел, 2 ч.ч. пепел от въглища, 2 ч.ч. смесена пепел от огнище, 1 ч.ч. вар, чиста пръст, оризови люспи
Всички продукти се смесват. Глинен съд се пълни до половината с нея. Яйцата се отъркват в оризовите люспи и се поставят в пръстта. Отгоре се покриват с остатъка от нея. Съдът се съхранява на тъмно и добре проветриво място за около три месеца.
