Поредният негативен ефект от мазните храни отриха учени от Университета Вандербилт в Нешвил, съобщават от научното списание Хелион. Ново проучване е доказало, че храните с богато съдържание на животинска мазнина могат да доведат до пристрастяване и имат дори ефект на наркотик на нервната система.
Според експертите този ефект се дължи на въздействието на мазното върху важния за организма ген mTORC2. Знае се, че той управлява активността на нервните клетки в центъра за насищане на мозъка.
Нас винаги ни е поразявало това колко мазна и вкусна храна могат да изядат животните и хората, даже след като се чувстват сити. Висококалоричната и мазна диета ни кара да преяждаме, което е една от основните причини пълните хора да не могат да се пазят от напълняване, да свалят излишните килограми и да поддържат нормално тегло. Проведохме серия от експерименти, опитвайки се да разберем защо се случва това, съобщава професор Аурелио Гали, автор на новото изследване.
Генният инженер и екипът му доказват твърдението си след серия от опити, проведени върху няколко поколения лабораторни мишки. Учените наблюдавали работата на мозъка и клетките на няколко групи от гризачите, част от които са били поставени на нормална диета, а останалите - на меню, съдържащо много мазнини и други висококалорични продукти.
По време на изследването учените неколкократно сравнявали мозъчната активност на двете групи гризачи. От получените данни те установили, че виновник за това е генът mTORC2, отговарящ за предаването на сигнали между невроните и производството и възприемането на допамин (хормонът на удоволствието).
Учените започнали до следят нова популация от мишки. При част от тях генът не работил. Наблюдението върху тях показало, че те не преяждали, колкото и храна да им се давало. Така учените видели, че именно този елемент от човешката природа отключва склонността да ядем повече. Учените обаче с изненада установили, че когато в менюто на гризачите били включвани мазнините, генът се активизирал и те преяждали.
Според учените тези нарушения са свързани с факта, че достъпът на нашите предци до мазни и сладки храни е бил силно ограничен. Нашият мозък благодарение на работата на mTORC2 и удоволствието, което ние изпитваме при консумацията на мазнини и сладко, е склонен постоянно да търси подобен вид храна, която ние днес можем да получим в неограничено количество.
