Виното, особено червеното, е сред най-консумираните алкохолни питиета. Така е било от незапомнени времена и така продължава и до днес. Неслучайно за пръв лозар се приема именно познатият на всички Ной от Библията, но истината е че колкото и старо да е виното, то всъщност не остарява ни най-малко, а продължава да е модерно и да ни интригува. Особено есенно време, когато настъпва периодът на обирането на лозниците и приготвянето на самото вино. Ето какво е важно да не забравяте есенно време, ако сте собственик на лозе:
Есента е времето, през което гроздето трябва да бъде обрано. Малко известен е факта, че в България училището започва чак на 15 септември, а не на 1-ви, именно заради гроздобера, на който участие вземат всички членове на семейството. И колкото и изморителен да е самият гроздобер, той открай време се свързва с приповдигнато настроение, обилна почерпка и музика;
След като приключи гроздоберът, е много важно берачите на гроздето предварително да са решили дали директно ще използват плодовете за приготвянето на вино, ракия или други напитки, или ще ги съхраняват за по-късна консумация или употреба.
Във втория случай е важно да се знае, че гроздето се съхранява най-добре, когато е изрязано с част от чепката и се реди в щайги. Дори и в този случай обаче не забравяйте, че то не е траен плод. Ако забележите, че има загнили зърна, ги изхвърлете веднага, защото ще започнат да загниват и останалите.
Но не само гроздоберът е важен за лозето през есента. Това е периодът, през който на мястото на останалите без плод лозници могат да бъдат засадени нови. Ако пък предпочетете това да се случи пролетно време, не забравяйте да риголвате мястото на лозето.
Есента е добър сезон и за наторяване на почвата. Въпреки че зимно време лозите са във фаза на покой, те имат нужда от необходимите хранителни вещества, за да имате добра реколта догодина.
По-капризните лози трябва да бъдат зазимени, за да се избегне рискът от измръзване. Това става като ги свалите от конструкцията, на която сте ги закачили и ги заровите в почвата. Тези стъбла, които са прекалено дълги и не могат да бъдат зарити се опаковат със слама, есенни листа или обикновена хартия.
