Много по-ниска е продажбата на бяло саламурено сирене у нас в сравнение с потреблението през 2006 година, показва анализ на Института по аграрна икономика, цитиран от вестник Труд.
Потреблението на кашкавал у нас също е паднало. За сметка на млечните продукти българите все повече се купуват техните алтернативи от палмово или друг вид растително масло.
Вносните сирена и кашкавали, които вече лесно могат да се намерят на българските пазари, след като през 2007 година България стана страна-членка на Европейския съюз, конкурират типичните за българската трапеза сирене и кашкавал, което също обяснява по-ниското потребление на български млечни продукти.
Според експертите през 2016 година ще има леко повишение в продажбите на бяло саламурено сирене, но ще нарасне и потреблението на имитиращите млечни продукти до 49 000 тона за година.
През 2014 година бялото сирене стигна критични стойности от едва 13 000 тона продажби за целия календарен период. Надеждите са, че през 2016 година това количество ще нарасне до 16 000 тона, а до 2020 година би трябвало да се задържи до 18 000 тона.
При българския кашкавал също има срив на пазара, макар и не толкова голям.
Според данните през 2006 година вътрешното потребление на кашкавал се е движело около 40 000 тона годишно. През 2014 година пада до 31 000 тона, като прогнозите са към постепенно увеличение на консумацията. До 2020 година тази консумация ще достигне около 35 000 тона.
Като причина за тези данни анализаторите посочват нарасналото количество на европейски жълти сирена у нас, които приличат по вид и вкус на родния кашкавал, но в повечето случаи са много по-евтини от него.
През 2006 година вносният кашкавал в България е бил едва 1000 тона, но през 2014 година вече е стигнал 10 000 тона годишно.
Вносът на произведените в чужбина сирена продължава да расте, а най-голямо е потреблението на Чедър, Ементал и Гауда, които достигат до 13 000 тона внос за една година.
