Грахът е една от най-полезните бобови култури. Известна е на човечеството от дълбока древност. Установено е, че неговото отглеждане за храна е започнало преди повече от 20 хилядолетия. Оригиналният му произход е Индокитай, Задкавказието и Етиопия. Грахът е бил на особена кулинарна почит в Спарта, Атина, Китай и Римската империя.
В Европа, ако се изключи древна Гърция, грахът е познат от осми век. Тогава той се е използвал за фураж. Едва от 13 век е започнат да се консумира. Съществуват повече от хиляда вида грах, като разликата помежду им е основно в зърната и шушулките. В България основно се консумират зеленият и градинският грах.
Особената популярност на това бобово растение се дължи на многобройните му здравословни качества. В малките грахови зърна се съдържат огромни количества витамини – С, В1, В2, В5, В9 и К1. Не по-малко полезни са и голямото съдържание на минерали, желязо, калций, фосфор, магнезий, манган, мед, фибри и най-висококачествени витамини.
Едва със сто и петдесет грама грах организмът си набавя нужните му количества за деня мазнини и въглехидрати. Сред бобовите култури грахът има най-високо съдържание на протеин. Точно и затова той е така горещо препоръчван при различните протеинови диети на бодибилдърите.
Грах трябва да се яде поне веднъж седмично, съветват специалистите, заради полезните вещества в него, нужни на организма. Витамин С повишава съпротивителните сили и спомага за образуването на съединителна тъкан.
Желязото участва в образуването на кръвни клетки, чийто недостиг може да доведе до понижаване на имунитета, анемия и умора. Много важна роля има витамин К1, който е активатор на хормона остеокалцин. Този хормон регулира метаболитните процеси, инсулиновите рецептори, кръвната захар и мастните депа.
При липса на витамин К1 се нарушава костната минерализация в човешкото тяло, което води до редица вреди. От друга страна, витаминът регулира кръвната захар и спира симптомите на остеопорозата.
Консумацията на грах спомага за подобряване на белтъчния баланс. Той има високо съдържание на белтъчини, които са по-лесно усвоими от тези в месото.
