Сред българските села се намират най-вкусните гозби, които човек може да опита, а най-често ги готвят местните баби - с чушки, домати, лук и мерудии от собствената малка зеленчукова градина. А в добавка към зеленчука често има прясно месце от домашно пиле, прасенце.
Но картината няма да е пълна, ако всичко това не къкри няколко часа в изписан глинен гювеч, чийто капак се замазва с тесто, за да не излиза парата и всичко да се задуши добре. Подобна рецепта е традиционна за българската кухня.
Днешното време обаче кара по-младите да посегнат активно към тенджерите под налягане и други метални съдове, с които ястието се приготвя бързо, но става и по-безвкусно. На село нашите баби и дядовци все още предпочитат, особено през летните и есенните дни, ястието да се готви по-дълго в глинен съд, а често и да се пече в малката пещ, изградена в почти всеки селски двор.
Докато селският гювеч стане готов, на масата под лозницата се опитва домашната ракийка със салата от откъснат от градината домат (зимния сезон домашно вино със суджук).
Когато готовото ястие се поднесе, ароматът и вкусът му са невероятни и нямат нищо общо с набързо сготвените манджи от забързаното ежедневие.
Към този позабравен начин на приготвяне на гозбата започват да се връщат отново по-младите, за които допреди време да чакат ястието два или три часа сякаш бе немислимо. Обратът се дължи на твърдения, според които тефлоновото покритие на съдовете за готвене е вредно, както е и сготвеното в микровълнова фурна.
Младите домакини обърнаха поглед към старите писани глинени съдове, познати от кухнята на баба, и се научиха да готвят в тях, при това успешно. Разлистиха отново рецептите на баба и мама и се втурнаха да търсят подходящи глинени гювечи и гърнета. Интернет улесни положението – могат да се намерят какви ли не рецепти за вкусни ястия на бавен огън.
В социалните мрежи се обменя опит къде да се намерят най-добрите съдове за готвене. Впрочем, освен с традиционния български гювеч с капак пазарът се напълни с електроуреди за бавно готвене, произведени и в Европа, и в Китай. Интересът към тях е сериозен и все повече домакини ги купуват, за да усетят отново неповторимия вкус на храната така, както са я вкусили в детството си.
Съвсем в крачка с модата е да поканиш гости и да им предложиш ястие, сготвено в глинен съд. Електрическата фурна го сготвя на 160-170 °C за няколко часа през нощта, когато електрическата енергия е по-евтина. Това може да бъде традиционният български зрял боб, сготвен с наденичка, или пък капама – изключително ястие от няколко вида месо и кисело зеле, изпечено на фурна в глинен гювеч.
Банска капама
Банската капама, характерна за Югозападна България, очарова чуждите туристи в ски курорта Банско. За нея са необходими свинско, телешко и пилешко месо и като добавка – домашна наденица и кисело зеле. Ред зеле, ред месо… и така, докато керамичният гювеч се напълни. Най-отгоре се изсипва чаша червено вино.
Разбира се, има и тайни около приготвянето на капамата, които местните пазят ревниво. Така е при майсторлъка. Ние останалите знаем само основните правила за приготвянето. И това, че гозбата трябва да се готви бавно, за да се запазят витамините и сокът, а вкусът да е уникален.
Пълнени чушки с боб
Традиционни за българската национална кухня са пълнени червени чушки с боб, опечени в пещ с дърва - ястие, характерно за Северозападна България. Ако няма пещ и селската печка на дърва или електрическата фурна вършат работа.
Сирене по шопски
Една позната бърза вечеря за семейството, която българските жени познават и правят с удоволствие, е сирене, покрито с опечена чушка и запечено в малки керамични гювечета. Когато сиренето стане готово, отгоре се чуква по едно яйце и се допича за няколко минути.
Агнешки бут с подправки
Разбира се, черешката на тортата е агнешко с много подправки, което традицията изисква да се пече в пещ с дърва. Ароматът е невероятен, а месото е толкова крехко, че просто се топи в устата.
