Хлябът е много полезен и трябва редовно да го включваме в менюто си. За предпочитане е да консумираме твърд хляб, а не току-що изпечен.
Твърд хляб = здрав стомах
Хлябът възстановява организма след умствена умора. Подобрява работата на черния дроб. Ускорява производството на червени кръвни телца. Хлябът е най-добрата храна по време на пости.
Ясно е, че хлябът е една от основните храни на човека. Той се приготвя от различни сортове пшеница, но хляб може да се направи и от ръжено, овесено, царевично или соево брашно.
В хляба се съдържат от 5 до 14 на сто белтъчини, до 3 на сто мазнини, до 2.5 на сто минерални соли, калиеви, натриеви, калциеви, фосфорни, железни и магнезиеви соли, като процентното съотношение е различно в различните видове хляб.
Хлябът е богат и на витамини - В1, В2, РР, Е, но колкото е по-фино смляно брашното и по-малко са триците, толкова хлябът е по-беден на белтъчини, витамини, минерални соли и целулоза. Хлябовете, произведени от бяло брашно, съдържат доста въглехидрати - до 53 на сто, и в 100 г хляб има около 250 калории. В черните и ръжените хлябове въглехидратите са до 37 на сто. В тези хлябове витамините, белтъчините и целулозата са повече. Този вид хлябове се препоръчват за подобряване на храносмилането и затова се включват в различни диети за отслабване.
Хлябът е по-вкусен, когато е топъл и току-що изваден от фурната, но по- полезно е да консумираме хляб, който е престоял един ден. Тогава се дъвче по-продължително и се смила най-добре. Хлябът трябва да е добре изпечен, защото не може да се усвои пълноценно от организма, ако е клисав, недопечен е, без шупли и е нееластичен.
Съставът на хляба е различен в различните му части. В кората се съдържат повече декстрини и разтворими белтъчини.
Приготвянето на хляба преминава през три етапа - замесване, втасване и изпичане.
- При първи етап - Замесването превръща белтъчините и нишестето на брашното в колоиден разтвор.
- Втори етап - Втасването разпада частично белтъчините и нишестето до по-прости захари.
- Трети етап - Изпичането превръща нишестето по кората в декстрини със сладък вкус и карамелизира захарите. По този начин готовият хляб по-лесно се смила и усвоява.
Хлябът задоволява до 1/3 от потребностите от белтъчини на човека, без обаче да доставя незаменимите аминокиселини - лизин, метионин, триптофан. Те трябва да се набавят от месните и млечните белтъчини.
Витаминното съдържание на хляба може да стабилизира нервната система. То тонизира организма след напрегнат умствен труд, подобрява работата на черния дроб, ускорява производството на червени кръвни телца. С ценните си микроелементи хлябът е полезен за цялостната правилна обмяна на веществата в организма, за растежа и развитието му.
Черният хляб е подходящ за тези, които се оплакват от лениви черва. Полезен е и при диабет, наднормено тегло, повишено кръвно налягане, атеросклероза, анемии, преумора.
Консумацията на хляб трябва да се ограничава при затлъстяване, захарна болест и др., но не бива да бъде изключен от менюто. Той е важен за здравето на хората.
