Трапезата на Тодоровден или Конски Великден!

Тодоровден

След Сирни Заговезни българската църква отбелязва църковния празник Тодоровден. Денят е посветен на Свети Теодор Тирон и се чества в първата събота след Заговезни. Този празник се нарича още Конски Великден!

Традицията повелява да се провеждат конни надбягвания, известни още като (кушии), които и до днес преминават шумно и весело в много части от България. Българите вярват, че на този ден Свети Тодор облича девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да моли да дойде лятото.

Празникът обединява надеждата за здраве, щастие, добро бъдеще на младите.

Народното поверие гласи, че в този ден Свети Тодор обхожда полето със своя кон да провери как растат посевите. Щом пристигнел в Царството Господне, Свети Тодор забивал копие в земята, на него връзвал коня си. Когато от земята се вдигнела пара, чак тогава неговото желание се изпълнявало.

Народът свързва празника с надеждата за плодородие и Тодоровден се тачи от млади и стари. Щом Слънцето се покаже, стопанката на къщата замесвала обреден хляб с формата на подкова, украсен с орехови ядки или варена царевица. Намазва се с мед и се раздава на близките.

Варена Царевица

Преди това се проверява от свекървата дали е добре изпечен и чак тогава се начупва. Така се сближавали свекърва и снаха и старите приемали младата булка. От хляба се поставя и в яслите на конете, да са здрави и да имат богато потомство.

Хлябът е известен още с името копито, конче или просто Свети Тодор. На този ден конете се сресват празнично, а в гривите им момите вплитат сини мъниста против уроки или връзват червени конци, да ги пазят от лоши очи. Най-голямо внимание се отделя на конската опашка. Първо се сресва, после се сплита и се украсява богато.

Гъбена чорба

Неделята преди този празник се нарича Тодорова неделя. Всеки ден до празника момите поставяли под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна царевица. По сънищата си можели да гадаят за своето бъдеще - кога и за кого ще се омъжат. Миели косите си с вода, в която има сламки от яслите, за да имат и те здрави и лъскави коси, като конски гриви.

Бабите за пръв път подстригвали децата след зимата. Затова на някой места се казва остриган като магаре през март.

Питка за Тодороден

Кушиите се провеждали на широка поляна - там се събирало цялото село да гледа как печели най-бързият кон. Награда била торба с овес и венец на главата. Стопанинът правел почитна обиколка из селото, а после давал обилна почерпка в своя дом.

Празникът завършвал с хора. Трапезата на празника е съставена задължително от питка за Тодоровден, леща, картофи, гъбена чорба и варена царевица.

Честито на всички празнуващи !

Рейтинг

5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати