Мазнините са най-големият източник на телесна топлина, те вземат участие и в окислително-възстановителните процеси в организма, в работата на жлезите с вътрешна секреция, предпазват от охлаждане и натъртване на тялото.
Мазнините биват от животински и от растителен произход, 1 грам мазнини дават около 9. 3 калории. Дневната нужда от мазнини при умерен климат е 60-80 грама, а при студен 120-130 грама. Колкото точката на топене на мазнината е по-висока, толкова усвоимостта на мазнината е по-лоша (например свинската мас и лойта).
Растителните мазнини, за разлика от животинските, са по-богати на ненаситени мастни киселини (незаменими). Те придават на мазнината голяма биологична активност подобно на витамините и затова някои ги наричат витамин F.
Установено е, че при недостиг на незаменими мастни киселини по-лесно се развива атеросклероза, увеличава се склонността към алергични заболявания. С напредване на възрастта нуждата от тях се увеличава. Растителните мазнини обаче не съдържат витамините А, Д и холестерин.
Ето защо най-правилното хранене е смесеното, като в ранна възраст мазнините са повече от животински произход, например масло, а в напреднала възраст - от растителен произход. Запържването на мазнините влошава тяхната усвояемост от организма.
В състава на мазнините има т. нар. липоиди. От тях особено значение имат фосфолипоидите, които влизат в състава на всички клетки и особено в клетките на нервната система.
Лецитинът е липоид, който предпазва от развитие на атеросклероза и мастно израждане на чернодробните клетки. Богати на лецитин са соята, зърнените храни, жълтъкът на яйцето и други. Холестеринът е друг важен липоид, който влиза в състава на всички клетки.
Около 80% от него се образува в организма, а около 20% се внася в храната. При нарушаване на неговата обмяна той се отлага в стените на кръвоносните съдове, от което се развива атеросклероза.
Особено богати на холестерин са животинските вътрешности (мозък, момици, ядки и др.), жълтъкът на яйцето, животинските мазнини, какаото и др.
