Едно от най-гръмките твърдение относно солта е, че някога тя е струвала повече от златото. Това се оказва най-голямата лъжа в историята на подправката.
Убеждението, че в миналото солта е била по-скъпа от златото, е възприето от всички народи. Дори са се появили идиоми в речта. Така например в английския език думата за заплата – salary, идва от латинската дума salarium. С нея се е обозначавал порцион сол, полагащ се на всеки римския войник.
Цялата легенда, че в далечни времена солта е била по-скъпа от златото заради свойствата ѝ при съхранение на храната, е едно крайно недоразумение. Справка с търговските документи от Венеция от 1590-та година показва, че в онези години с 33 златни дуката е можело да се закупи тон сол. Тон в случая не е метафора, а реална мерна единица. Подобни на тези данни има и от Древен Египет.
В същите венециански търговски документи обаче се разкрива, че само един от тези златни дукати е покривала стойността на тон сол. Останалите отивали за данъци, транспортни разходи и директно за производителя.
Купувачите нямали нищо против да плащат тази цена, защото солта е била крайно необходима за оцеляването на човека. Това по недвусмислен начин обаче показва, че солта никога не е била по-скъпа от златото.
Това в крайна сметка показва, че легендата се е появила благодарение на едно недоразумение. Надценката на солта от онези години свидетелства, че е възможно за определен период от време пазарът на сол да е надвишавал този на златото.
Въпреки това обаче реалната цена на подправката никога не надвишавала тази на скъпоценния метал с жълт цвят.
