Циклантера е вече не чак толкова непознатата и у нас тревиста лиана, принадлежаща към семейство Тиквени. Произходът ѝ е Южна и Централна Америка. Растението е с много разклонения има силно разсечени листа, които и придават доста красив и обемист вид.
Плодовете и са дълги, кухи и с меки стени, разположени в пазвите на листата. Ядливи са и на вид приличат на малки чушки.
Вкусът им е смесица между печен фасул и краставица. Използват се за добавка към ястия с месо, сирене, риба и други.
Узрелите плодове са консумират печени, а неузрелите се слагат към трушии, салати и т.н. Плодовете и могат да се пържат в тиган, панират, както и да се ползват за направата за зимнина.
В условията, които предлага България като климат, това растение би следвало да се развива добре. Расте в предимно планински райони, като през последните години дори се правят опити за отглеждането му.
От опитите, правени с него за отглеждането му в България, може да се каже, че растението плододава 2 месеца след като бъде засято и продължава до късната есен, като ражда изобилно.
Грижите за него са като при краставичките. Плододаването при Циклантерата започва, след като свършат жегите, т.е. не очаквайте плодове през лятото.
