Претакането е практика, която цели да се отделят утайките, които се образуват през определен период на отлежаване, от бистрото вино. В следствие на протичащите във виното процеси постоянно се образуват съединения, които падат на дъното и образуват така наречената утайка.
При младите вина с претакането се постига и освобождаване на виното от въглеродния двуокис и проветряване, което изиграва благоприятна роля при оформянето и развитието му. В случай че утайката не бъде отделена на време, виното може да придобие неприятен вкус и с това да се намалят неговите качества.
Първото претакане, т.е. отделянето на виното от грубата утайка, се прави около месец след приключване на тихата ферментация при червените вина и около 5 седмици след започване на ферментация при белите вина.
Второто претакане се прави, след като преминат зимните студове. Утайката е малка по обем, съставена основно от багрилни вещества, белтъчни вещества, винен камък и др.
Третото претакане се прави с цел да се отдели виното от утайките, в които се намират множество болестотворни микроорганизми, тъй като претакането съвпада с настъпването на пролетта и лятото когато тези микроорганизми намират благоприятни условия за развитие. Понякога второто и третото претакане се сливат и се извършват в края на месец февруари.
За четвърти път виното се претака през есента.
За младите вина е препоръчително през първата година да се направят три - четири претакания. Когато вината отлежават вече втора година, са достатъчни само две - през пролетта и през есента.
Тази процедура трябва да се извършва в тих и ясен ден, тъй като при тези условия утайките са паднали на дъното на съда. При облачното време налягането е по-ниско, утайките се вдигат и това затруднява пълното отделяне на виното от тях.
Задължително е всички тези действия да се извършват при следене и спазване на нужната хигиена.
