Известният сладкиш Наполеон се състои от няколко пласта тънки кори и между тях пълнеж от крем, сметана или мармалад. Отгоре най-често е поръсен с пудра захар или глазура от фондан. Този вид сладкиш е един вид крем пита, наричан още millefeuilles на френски или mille foglie нa италиански, т.е. хиляда листа.
На английски е познат като phyllo, което е транскрипция на гръцкото фиало. В превод думата означава, листо и се използва за означаването на тънък разточен лист или кора за баница. Баклавата също е от рода на сладкишите тип millefeuilles, защото се състои от няколко тънки кори с плънка.
В България хилядолистното тесто е известно като бутер тесто, което е погрешно. По този начин се наричат тънко разточени кори, а не тесто.
Сладкишът Наполеон няма нищо общо с прочутия Наполеон Бонапарт, нито с Франция. Станал е популярен във Франция през 19 век под името a la Napolitain т.е. по неаполитански. Постепенно френското изговаряне променило звученето му и се превръща в Наполеон.
Произходът на десерта е от Неапол, където той бил на много голяма почит. Във Франция той получила своята популярност чрез прочутия майстор кулинар Мари -Антоан Карем. Макар да бил съвременник на Наполеон, промяната на името не е негово дело, това станало доста по-късно в следствие на опростяването на разговорната реч.
Съществуват и различни легенди за произхода на сладкиша. В Дания на децата разказвали легендата как Наполеон Бонапарт посетил датския крал и в негова чест дворцовия сладкар сътворил шедьовър който нарекъл Наполеон да си оближете пръстите. Бонапарт взел рецептата и наредил на собствения му готвач да му я приготвя почти всеки ден.
Друга легенда разказва, че Наполеон не бил в състояние да води битката при Ватерло, защото предната вечер прекалил с консумацията на сладкиши. По всяка вероятност тази история е измислена, но вкусът на сладкишa Наполеон е толкова уникален, че лесно можем да и повярваме.
