Още в Древен Египет, Гърция и Рим са били известни лечебните свойства на бялото главесто зеле. В състава му се съдържат захари, белтъчини, мазнини, целулоза, ферменти, минерали, соли и голям комплекс от витамините В 1, В 2, В 6, С, РР, К и U.
Питагор твърдял, че зелето поддържа веселото настроение и бодростта.
Съдържащата се в зелето тартронова киселина пречи за превръщането на захарите в мазнини и предпазва организма от затлъстяване. Хубаво е в диетите за отслабване да се включи приемът на зеле в прясно състояние като салата - подходящи са както прясно, така и кисело зеле, защото при термична обработка тартроновата киселина се разрушава.
В зелето се съдържа минерала йод и затова е много хубава храна за болни с нарушени функции на щитовидната жлеза.
Зелето е препоръчвана храна и за хора, страдащи от бъбреци и диабет, защото в този зеленчук има твърде малко азотни съединения.
Целулозата, която се съдържа в зелето, активизира перистилактиката на ленивите черва и е много полезна храна при констипация (запек).
Целулозата помага за отделянето на холестерина от организма и е за препоръчване при атеросклероза.
Съдържащите се в зелето калиеви соли помагат за отделянето на течности и активират дейността на сърдечния мускул.
Сок от прясно зеле (не зелева чорба от кисело зеле) съдържа витамин U, който се използва при лечение на язва на стомаха и дванадесетопръстното черво.
Зелето съдържа витамин С и спомага за по-бързо зарастване на раните, а при възпаления на устната лигавица сок от зеле, разреден наполовина с преварена вода, се използва за гаргара. Сок от прясно зеле, подсладен със захар, действа отхрачващо и омекотяващо при бронхити.
Зелев лист, наложен върху става, облекчава болката, отнема топлина, облекчава и успокоява.
