Разтворимото кафе по-старо, отколкото повечето хора си мислят. То се появило през 1901 г., когато американският изобретател от японски произход Сатори Като приспособил изобретената от него технология за разтворим чай към кафето.
Той я продал на американска компания, която разпространила разтворимото кафе в цял свят. По време на Втората Световна война разтворимото кафе е било част от провизиите на американските войски.
Масовият потребител оценил разтворимото кафе през 1909 г.
В продажба я пуснал англичанинът Джордж Констънт Уошингтън, който живеел в Гватемала.
Докато чакал жена си в едно кафене, той се вдъхновил от кафеен прах, който се бил получил от кондензираните изпарения на готовото кафе.
Съвременният вариант на разтворимото кафе се е появил през 1938 г., когато Бразилия се оказала изправена пред необходимостта да консервира излишъците от кафени зърна.
Проблемът бил решен от Макс Моргенталер, който е известен като баща на ободряващата разтворима напитка. В началото на миналия век разтворимото кафе се приготвяло, като от много силно кафе се изпарявала водата.
Технологията оттогава не се е променила много: силно кафе се филтрира, а след това се разпръсва в камера, пълна с инертни газове, при силна температура.
Капчиците кафе изсъхват, докато летят, и се превръщат в кафяви гранули. Гранулираното кафе има по-добървкус отколкото обикновеното разтворимо кафе. То е по-ароматно и има по-слаба киселинност.
