Странно нали, но от каната в Перу приготвят сладък деликатес, а в Андите варят корените. Ботаническото наименование на тропическото цвете произхожда от гръцкото kanna и означава тръстика. Стъблата на красивото растение са сухи като на стъблата на тръстиката. Затова я наричат също тръстикова лилия.
В семейството на каните има само един род с около 50 вида. Всички те са многогодишни тревисти растения. Каната е необикновено цвете - високият ѝ ръст, едрите и цветове, цялата и структура са величествени. Сред по-известните видове се откроява червената кана. Тя привлича внимание с оранжево-червените си цветове, събрани в 30 см съцветия, и красива зелена багра на листата.
Подобна е китайската ниска кана, която достига само 140 см височина. Югоизточните райони на Северна Америка се обитават от Двуметровата повехнала кана със светложълти 10 см цветове, събрани в големи съцветия.
Най-интересен вид е Ядливата кана (C. edulis), която местното население нарича ачира. В Андите ачира се отглежда заради богатите на скорбяла, грудковидно задебелени коренища, които се варят и ядат. В Перу ги пекат и приготвят гъста каша със сладък вкус.
Печени коренищата на ядливата кана се продават като местен деликатес. В Колумбия от изсушените, фино стрити на прах коренища, се получава брашно, от което се правят сладкиши.
Най-разпространена като декоративно растение е градинската кана (C. indica hybrida). Тя включва два вида:
- Кани Крози - цветовете ѝ са с диаметър около 10 см и наподобяват тези на гладиола;
- Орхидеоподобни кани - цветовете им са едри до 20 см в диаметър, накъдрени и напомнят цветовете на орхидеята Катлея.
