Едва ли има домакиня, която поне веднъж да не е опитвала да сготви лазаня. Въпреки че мислим, че лазанята е класическо италианско ястие, и други народи имат претенции към нея.
В деня, когато в САЩ отбелязват Деня на лазанята, нека поговорим малко повече за историята на тази кулинарна класика.
Класическата лазаня представлява няколко слоя изсушено, а впоследствие запържено или сварено пшенично тесто, между което се слага зеленчукова или местна плънка или рагу от гъби.
Наръсва се с пармезан и се пече. Невинаги обаче лазанята е изглеждала по този начин. Първообраз на лазанята е кръглата питка от хлебно тесто. Такива питки били печени от гърците и били наричани лаганон.
Римляните взаимствали този хляб от гърците и започнали да го режат на ивици, които наричали лагани. И досега в някои области на Италия наричат лагана широката и плоска паста, позната като талиателе.
Макар че се смята, че лазанята е истинско италианско ястие, всъщност не е така. За нейни създатели предявяват претенции англичани, както и скандинавци. Англичаните я смятат за свое творение, защото има сведения, че още по времето на Ричард II се приготвяло ястие, наречено loseyns.
Англичаните твърдят, че една от първите рецепти за лазаня е записана в първата английска готварска книга Forme of Cury, която и до днес се пази в Британския музей.
Това естествено ядосало италианците и те побързали да опровергаят англичаните с твърдението, че това английско ястие, колкото и да било вкусно, нямало нищо общо с италианския вариант на лазанята.
Скандинавците твърдят, че лазанята била приготвяна още по времето на викингите. Правели ги, като между хлебни питки поставяли плънка от месо и настъргано сирене.
Първото писмено споменаване на италианската рецепта станало през XIV век, когато е бил открит анонимен ръкопис в покрайнините на Неапол.
Според тази рецепта в средните векове лазанята била приготвяна по следният начин: във вряща вода се сварявали листа от тесто, между които се нареждали накълцани лиса от подправки и кашкавал.
Вижте и някои идеи за:
- лазаня с гъби.
