Всяка домакиня използва картофи за приготвянето на много вкусни ястия. Но дали сте се замисляли, скъпи дами и господа, кой е виновникът той да е на вашата трапеза днес?
Картофът можете да използвате за почти всичко - като отрова за насекоми, като средство за почистване на петна, като хранителна добавка и още много други достойнства има този зеленчук. Докато ние го ползваме редовно, преди много време европейците дори не са знаели за съществуването му. Първите грудки пристигнали в стария свят през 1570 година.
Заслуга за това имали испанските мореплаватели от Южна Америка, където къртофът бил основно средство за препитание. И тук пак се намесват англичаните. Те твърдят, че заслугата за появата на картофите е на английски мореплавател на име Франсис Дрейк. Това твърдение с времето се обогатило доста и станало направо легенда, в която се разказва как Дрейк подарил на свой приятел картофи, които той изпекъл с масло и нагостил английския парламент.
Да, обаче, както твърдят едно нещо, така могат и да го опровергаят. Английска му работа. В самите английски енциклопедии пишело, че няма как Дрейк да е донесъл картофите в Европа, защото неговите кораби никога не са стигали до бреговете на Южна Америка.
Популярна била и версията, че за първи път картофът бил донесен от Вирджиния пак в Англия от някой си Уолтър Роумиф. Но и тази версия била развенчана от британски енциклопедии, в които се казва, че по онова време картофите не били познати във Вирджиния.
За първи път картофът бил описан от човек, на име Педро Чеза де Леон. Той подробно изучил Перу и написал книга, която нарекъл „ Хрониките на Перу”. Там той описва картофа по следния начин: „ Особен вид земни орехи. Когато се сварят стават меки като печен кестен. Покрити са с кожа, не по- дебела от тази на трюфелите”. В своята книга, де Леон описва особен индиански празник, с който те празнували събирането на картофената реколта.
Сигурно си мислите, че картофът бързо си е пробил път към сърцето на тогавашния европеец. Да, обаче не било така, защото по онова време хората гледали с недоверие на новите продукти.
Дори гладните години, които не били рядкост в Европа по онова време, не накарали хората да ядат картофи. За да променят това и виждайки в картофа спасение от глада, пруските кайзери Вилхем първи и Вилхем Велики издали закон, с който задължили населението да яде картофи.
Във Франция пък картофът бил донесен през 1616 г, но едва през втората половина на XVIII век, французите започнали да го отглеждат за храна. Особена заслуга за това имал парижкият аптекар Антоан Огюст, който открил, че от картофа може да се прави нишесте и за това си откритие получил награда от краля за спасяване на народа от глад. По него време, дори руснаците заменили ряпата, с която се хранели, с картофи.
Този зеленчук бързо станал продукт от първа необходимост на всички слоеве от руското общество. Но, за жалост, когато земята в Русия била неплодородна, което се случвало често, на бедните семейства картофите са били единственото препитание. За това е измислена и руската поговорка: „Картофът е помощник на хляба.”
