Всички обичаме да хапваме паста, нали? Но аз винаги съм се чудела, както предполагам и вие, откъде се е появило това чудо на кулинарията и кой го е измислил. Целта на тази статия е да покаже именно това.
Пастата се е появила толкова отдавна, че е почти невъзможно да се определи точната година. За 10 хиляди години, в които пшеницата се е обработвала, няма начин поне на един човек да не му е хрумнала идеята да изсуши тестото, което се получавало, като се смесят вода и брашно.
Историците посочват три нишки при развитието на макароните: цивилизациите на етруските, арабите и китайците. В египетските гробници, които са правени през IV век преди новата ера, са открити стенописи на хора, които правят фиде и това фиде им служело за изпът към света на мъртвите.
На баралефите на етруска гробница са изобразени уреди за правене на макаронени изделия. Най-вероятно, след като римляните превзели етруските градове, те усвоили не само седемдневната седмица, боевете, но и правенето на паста. Древен Рим е бил един от първите мегаполиси в света с население от над един милион души.
Един от главните проблеми на градската управа бил изхранването и снабдяването на града с провизии. Трудностите не идвали точно с доставката на храна, а с това как да се запази за по-дълго време. По това време дори зърното не се запазвало дълго. Най-честата практика с пшеницата била или да се раздава на хората, или да се продава на символична цена.
С нея хората правели хляб с мая, но той също не бил много траен. И тогава дошла идеята да се вари брашното и от него да се правят галети, които издържали по-дълго време от хляба. В по-късен етап галетите намерили приложение в чорбите и варивата. В същото време богатите граждани си позволявали да правят паста с яйца, която се приготвяла с месо, риба или зеленчуци.
В кулинарната книга на човек на име Апиций се споменават няколко рецепти с паста: ястие, подобно на лазаня с риба.
Дълги традиции в приготвянето на паста имат и Китай и Япония. Последните и до ден днешен на Нова година предлагат на гостите си дълги спагети, наречени тоши- коши /от японски това означава преминаване от година в година/.
Първият източник, където е упоменато, че макаронените изделия се приготвят чрез варене, е Йерусалимската Талмуда, написана на армейски език през V век. Думата, с която е наречено това ястие, е itryah. В арабските текстове тази дума се използвала за изсушените спагети, продавани от амбуланти търговци. Арабите правели и прясна паста, но както сега, така и тогава арабите са я консумирали веднага след направата ѝ.
В средните векове пастата се разпространила и на остров Сицилия, която по онова време е била арабска колония. Необходимостта да се сушат макароните, които в южната част на Апенинския полуостров се ядели сурови, дошла от развитието на търговията и морския транспорт. Сушените макарони били достатъчно засищащи по време на дълги пътувания. Моряците от Амалфи, които пътували доста често до Сицилия, доста бързо научили начина на сушене на макароните и скоро целият Неаполитански залив бил покрит със сушени спагети.
От XVI век в цяла Италия се създали асоциации за производители на паста със строги правила. В Лигурия майсторите се наричали Маестри фиделари, Лазаняри - във Флоренция, Вермичеллари - в Неапол, Артиджани делла паста - в Палермо.
Първата рецепта за лазаня била спомената през XV век. В същия век излязла книгата на отец Бартоломео, който бил библиотекар във Ватикана, която се казвала За истинските удоволствия и благополучието, където били споменати основните типове паста.
До XVII век пастата била скъпа и труднодостъпна, защото специалният сорт пшеница, с който се правела, трябвало да се внася, а и ръчната или по-скоро крачната обработка струвала много пари. Както споменах в една от статиите за пица, тестото се месело с крака, същото важи и за тестото за паста.
След като се появили машините за производството на всякакви видове макаронени изделия, се увеличили и посевите на специалния сорт пшеница, от който те се правели. Също така в този момент се появява и вилицата с четири зъба и това направило възможно трайното настаняване на пастата на масата на всеки италиански гражданин.
По онова време имало икономическа криза, а пастата била доста евтина, затова и хората я приготвяли по-често в домовете си. През 1770 г, думата макарони в английският език е означавала нещо съвършено и изискано. Първата машина за производство на макарони, направена в Америка, била построена от Томас Джеферсън след неговото завръщане от Европа.
