Повечето диети ви карат да вярвате, че въглехидратите са враг, когато се опитвате да поддържате здравословно тегло. Но според генетици крекерите може би държат ключа към това колко от тази хранителна група можем да ядем.
Тялото на всеки човек разгражда храната малко по-различно. Това обяснява защо здравословният начин на живот на един може да предизвика хаос в тялото на друг, казва д-р Шарон Моaлем, който е лекар и неврогенетик. В новата си книга, наречена ДНК рестартиране, той обяснява как да приспособите диетата си в зависимост от индивидуалния си генетичен строеж, включително как да се използват крекери, за да се изчисли колко обработва въглехидрати храносмилателната система.
Пред Мейл Онлайн той обяснява, че хората попадат в три категории потребление на въглехидрати: пълно, умерено или ограничено. За провеждането на теста използвайте обикновен безсолен крекер. Ако имате непоносимост към глутен, използвайте парче обелен суров картоф, което да е с размера на монета от 10 стотинки.
Отхапете от крекера и включете таймера, когато започнете да дъвчете (уверете се, че парчето е напоено с достатъчно слюнка). Отбележете времето, когато крекерът започне да придобива сладък вкус вместо обичайния. Ако дъвчете 30 секунди без вкусът да се промени, отбележете това. Направете теста още два пъти, съберете времената и разделете на три, за да изчислите средното време.
Тези, които усещат сладостта в периода между 0 и 14 секунди, попадат в категорията пълно потребление. На тях се препоръчва да ядат 250 грама въглехидрати на ден (въз основа на препоръчителен прием на 2000 калории дневно). Резултатът между 15 и 30 секунди показва умерена категория и означава да се приемат по 175 грама въглехидрати дневно. Продължилите над 30 секунди попадат в категорията на ограничените и могат да приемат 125 грама дневно.
Книгата на д-р Моалем се основава на идеята, че гените, които наследяваме от родителите си, определят оптималната ни диета. При някои хора ензимът амилаза, създаван в панкреаса и слюнчените жлези за смилане на въглехидратите, е по-ефективен, отколкото при други. Хора, чиито предци са яли повече нишесте, като например зърнени храни, може да имат повече копия от гена AMY1 и ще могат да се справят по-лесно с въглехидратите в сравнение с хората, чиито предци са яли повече месо.
Като цяло в диетата на средностатистическия човек трябва да се съдържат не повече от 30 на сто въглехидрати. Теорията на д-р Моалем противоречи на препоръките за намаляване на въглехидратите на много известни диети като Аткинс, Саут Бийч и Дюкан.
Диетологът Сиан Портър казва, че въглехидратите са голяма група и хората трябва да знаят, че не всички са еднакви. В храненето ни е важен и видът, а не просто количеството им. Трябва да намалим количеството на захарта в диетата си и да консумираме ястия, съдържащи нишестени въглехидрати. Има сериозни доказателства, че фибрите, съдържащи се в пълнозърнестите версии на нишестените въглехидрати например, са добри за здравето.
