Литва е най-южната и най-голяма по площ от трите Балтийски държави. Разположена е на югоизточния бряг на Балтийско море. Страната граничи с Латвия на север, Беларус - на югоизток, и Полша и Русия - на югозапад. Литовският език спада към групата на индоевропейските езици и се говори от около 4 000 души в Литва.
Съветската окупация на страната повлиява много силно на литовската кухня. След като страната възстановява независимостта си през 1990 г, традиционната кухня се превръща в един от начините литовците да отпразнуват идентичността си.
Литовската кухня се отличава с продукти, които са подходящи за нейния хладен и влажен климат като ечемика, картофите, ръжта, цвеклото, зеленчуците и гъбите. Млечните продукти литовци смятат за техен специалитет. Тъй като Литва споделя своя климат и подобни селскостопански практики с Източна Европа, литовската кухня има много общо с източноевропейската кухня.
Но това в никакъв случай не ѝ пречи да има свои отличителни белези, които са повлияни по време на дългата и изпълнена с много трудности история на страната. Заради дългата им споделена история литовците и поляците имат много ястия и напитки, които са сходни. Както в Полша, така и в Литва се правят едни и същи кнедли, палачинки и понички.
Германия също оказва влияние върху литовската кухня. От германската национална кухня хората, живеещи в Литва, взаимстват ястия със свинско месо и картофи като например картофения пудинг и картофените колбаси, наричани vedarai, също така бароковата торта на дърво, наричана още sakotis.
Литовската кухня е повлияна също и от източноправославната. От там идват и екзотични ястия като kibinai и ceburekai. Популярната супа Наполеон в Латвия е създадена, когато самият Наполеон преминава през страната през 19-ти век.
В Латвия много обичат да хапват cepilinai /картофени кнедли/, които може да са пълни с месо, извара или гъби /разгледай нашата вкусна галерия/. Това е най-известното им национално ястие. Тези вкусни кнедли са обичани и популярни сред литовците по цял свят.
Други национални храни в страната включват тъмен ръжен хляб, студена супа от цвекло, печен картофен пудинг, пушена наденица и vedarai - това са свински черва, пълни с варени картофи и наденица.
В разнообразието на литовската кухня може да намерите също така zrazai - микс от пържено говеждо месо с осолено свинско, счукан чесън и ким, както и литовски гулаш, който много се различава от унгарския.
Доста от храните, които изброихме, може да срещнете и в съседните на Литва страни. Кухнята на страната не е чак толкова известна, колкото френската например, и затова, ако искате да опитате от вкусотиите ѝ, трябва да я посетите. Повечето литовски ресторанти, които са извън страната, обикновено са разположени на места, където има силно литовско присъствие.
Популярни напитки в Литва са бирата, водката и квасът. Starka /водка/ се смята за част от наследството на страната, защото продължава да се произвежда на територията ѝ. Бирата се е превърнала в напитка-символ за Литва още от древни времена. На територията ѝ има около 80 големи и малки пивоварни. Някои от по-леките варианти на бирата са признати за най-добрите в света.
Ако искате да опитате наистина уникални закуски, сервирани с бира, трябва да посетите страната, защото Литва е единствено място, където можете да го направите. Такива са например чесън с хляб, грах с ребра, пушено сирене, пушени свински уши и сливи, пълни с различни пълнежи.
Във всеки регион на Литва са се запазили традиционните и оригинални за самото място ястия. Хората, живеещи в Aukstaitija, са смятани за експерти в брашното и сладководните рибни ястия и техните кулинарни шедьоври са част от Европейското кулинарно наследство.
Живеещите в Zematija пък са отличници в приготвянето на картофи, зеленчуци и ястия с млечни продукти. Най-вкусните пушени риби може да опитате в Минорска Литва и на двата бряга на Коронската лагуна.
Хората в Литва се хранят по три пъти на ден. Закуската е между 7 и 9 часа, обядът, както в Латвия, е между 12 и 15 часа, а вечерята - между 18 и 20 часа. В селските райони хората сядат по-рано на масата за разлика от градските. За обед повечето хора или се прибират вкъщи, или обядват в близките до работата им закусвални по време на обедната им почивка.
