Най-вкусната виртуална обиколка из кулинарното богатство на Турция

Имамбаялдъ

Турската кухня е изключително разнообразна, пищна и богата на продукти, вкусове, аромати и много интересни и сполучливи хрумвания. Много от националните ястия в страната носят имената на реални личности и събития.

Най-популярното от тези ястия е познатото на всички ни имамбаялдъ. В превод името значи имамът припадна. Според легендата наистина е съществувал имам, който припаднал, след като прекалил с вкусно приготвените от жена му патладжани с домати, лук и подправки. Ако ястието бъде приготвено с мляно месо - тоест патладжаните да бъдат напълнени с него, ястието променя името си на карнъярк, което в превод значи разян корем.

Пълнен патладжан с кайма

Друго обичано от турците ястие с патладжани се нарича Хюнкяр беенди. В превод значи Хюнкяр го харесва. Хюнкяр е турски султан от 18-ти век, който в една нощ огладнял посред нощ и накарал готвача си да му приготви нещо специално. Готвачът му сервирал агнешко месо с патладжани в млечен сос.

Поетичният дух в турските кулинарни специалитети лъха също и от ястия като Пръстът на везира, Ханъм Гьобеси, което значи женски пъп, Къз мемеси - женски гърди, Падишах Соанъ - лукът на падишаха. За да почетат Мустафа Кемал, те са кръстили специален сиропиран десерт на негово име - Кемал паша.

Кемал Паша десерт

Турската кухня е възникнала на основата на една имперска традиция. Кухнята на тази страна е претърпяла влияния от най-различни култури, които основно са били от Централна Азия, Персия и арабският свят, както и от балканските и кавказките народи.

Причина за разнообразната турска кухня е и смесването на земеделски и номадски традиции. Както всяка истинска империя, така и Турция е успяла да приеме чуждото и да го направи свое, дотолкова, че почти половината от балканските народи откриват по нещо свое в турската кухня.

Хамсия

Както във всяка голяма държава, така и в Турция има различни регионални различия и вкусове. Около района на Черно море са типични рибните ястия и най-вече хамсията. Могат да ви я поднесат пържена, задушена, маринована и на пилаф. До границата на страната с Грузия живеят хора, наречени лази - малка етническа група, която прави от хамсията и сладко. Сушената риба се топи в захарно-лимонов сироп.

Адана кебап

В района на Истанбул, Измир и егейския регион кухнята е по-близка до вкуса на европееца, с по-малко подправки и с повече рибни и зеленчукови ястия. На югоизток около Газиантеи и Адана обичат много лютите храни. Колкото повече отивате към Адана, толкова повече люти ще стават ястията, които опитвате.

Кебапът има цял раздел в турската кулинария - има десетки видове. Месото може да бъде нарязано на малки късчета, но може и да е смляно на кайма и омесено с подправки, преди да бъде изпечено на шиш. Така се правят и най-известните в Турция хаш-хаш кебапи или така нареченият адана кебап. Това са кебапчета от агнешко месо, изпечени на дървени шишчета и поднесени със сос от кисело мляко.

Агнешки кебап

Агнешкото месо може да се подправи с подправки като кимион, канела или карамфил. Произходът на това ястие е свързан с древна Персия, а обяснението защо месото се реже на дребно, нанизва се на на шиш и се изпича, се свързва с дефицита на дърва за горене. Печенето на цяло животно е било разточителство на дърва по онова време.

Най-модерното постижение в тази сфера днес е дюнерът. Тази разновидност на кебапа е била измислена през 1867 г в Бурса от местния готвач Хаджи Искендер.

Долма

Сармите също заемат специален сектор в турската национална кухня. Освен със зелеви и лозови листа в Турция правят сармите и с лапад, цвекло и други листни зеленчуци. Постните сарми обикновено се правят с ориз или булгур и различни подправки. Често се добавят към плънката и ядки, стафиди и други сушени плодове. Постните сарми се готвят винаги със зехтин, а местните - с масло. Обикновено сармите могат да бъдат миниатюрни или дълги и тънки като човешки пръст.

Миди с ориз

Друга група, която много наподобява тази на сармите, е групата на долмата - тоест на пълнените зеленчуци. При тях плънката също може да бъде местна или зеленчукова. Към долмите спадат също и вкусните миди с ориз, които се сервират с черупките - мидия долмасъ. Можете да ги намерите по улиците на всички крайбрежни градове на страната.

Пилаф с агнешко

Едва ли има кулинар, който да не е чувал за пилафите. В турската кухня има десетки разновидности, които са предимно с ориз, но могат да се приготвят и с булгур и всякакви добавки - месо, риба, ядки и зеленчуци. Саде пилаф е просто варен ориз за гарнитура. Аджем пилаф пък е изтънчено ястие, което се прави от ориз и агнешко с шамфастък и различни подправки. Кешек пилаф е е каша от булгур с масло, захар и сирене.

Мантъ

Едно от интересните и вкусни турски ястия се нарича мантъ - представлява миниатюрни пелмени, пълнени с месо, варени и сервирани с кисело мляко. Кюфтетата също заемат важна част от турската кухня. Чий кюфте е сурова телешка кайма, която е подправена с много люти подправки. Ичликюфте пък се прави от кайма, орехи и паста от червен пипер. След това се пържи или се вари. Можете да го познаете по формата - със заострени краища.

Пиде

Пидето пък е турският вариант на прословутата пица. Обикновено тестото се прави под формата на лодка, а в плънката участват кайма, яйце, кашкавал и подправки.

Бюрек

Много популярен специалитет в Турция са обичаните от всички ни банички гюзлеме, които се правят от точени кори с масло и сирене, печени на сач. Сачовете в Турция са кръгли, миниатюрни печки с дървени въглища. Горната им част е изпъкнала плоча, върху която се пече.

Баклава

Турските десерти са известни по целия свят. Баклави, локуми, халви и кадаиф всеки от нас знае какво представляват. Но ако посетите Турция, ще разберете, че тези сладкиши имат хиляди разновидности. Освен с фино точени кори, сироп и орехи баклавата може да бъде с мед, локум, шоколад, ядки, плодове, а формите могат да бъдат всякакви. Столицата на баклавата е Газиантеп.

Локум

Типичен сладкиш в Турция е реването. Историческата родина на този десерт е някъде по източното Средиземноморие.

Реване

Царят на десертите в Турция е кадаифът и по специално кюнефето. Приготвя се от два пласта кадаиф с плънка от прясно сирене, след това се залива със сироп или мед и се поднася с бита сметана и ядки.

Кадаиф

В Турция не се гледа с добро око на готвачи, които обичат да експериментират. Там от готвача не се очаква да бъде творец, а да познава рецептите и технологията по приготвянето им.

Рейтинг

5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати