Притча за ябълката и чипса

Ябълката срещу чипса

Звънецът би за голямото междучасие и детските гласчета закънтяха из целия училищен коридор.

- Един чипс, моля.

- Два чипса.

- Чипс и хамбургер за мен.

Ябълката стоеше в ъгълът и като че ли никой не я забелязваше. Никой не поглеждаше към рафта с плодове и зеленчуци. Сълзи започпнаха да се стичат по румените бузки на ябълката.

Чипсът гордо виреше глава и усмивката не слизаше от лицето му. Но изведнъж като че ли някаква сила дойде върху ябълката, тя се изправи и застана срещу чипса и с голяма власт заяви:

- Какво си мислиш ти? Та ти си толкова вреден, пък и мазен.

От към рафта на плодовете се чу тънкото гласче на банана:

- Пък и децата бързо напълняват от теб.

Морковчето и то не можа да се стърпи:

- Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте.

Бурни аплодисменти и викове последваха след това. Чипсът целият се изчерви. Нямаше думи с които да се защити. В този момент той се почувства победен.

Ябълките всички скочиха и в един глас викнаха:

Ябълки

- Не си ли чул, не си ли разбрал, че една ябълка на ден, държи докторa далече от мен.

Последваха отново бурни овации. Ето, че това беше победата на ябълките.

- Една ябълка.

- Две ябълки, ако обичате.

- Не, не, не чипс за мен, банан искам.

Звънецът отново би, междучасието свърши. От този ден нататък всяко дете си вземаше само ябълки или някакъв друг плод или зеленчук. Никой вече не си и помисляше за чипса. Той беше победен.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати