Всички храни и всичко останало около нас е съставено от химични вещества, независимо дали те се срещат в природата или са направени в лаборатория. Идеята, че има разлика между естествените химикали, които се намират в плодовете и зеленчуците, и синтетичната им версия е само лош начин на възприемане на света.
Има много химикали в естествени аромати и цветове на нашата храна. Някои от тях имат дълги, страшно звучащи имена, други са толкова често употребявани, че вече не им обръщаме внимание. Обобщението е, че всичко, което мирише или има вкус, е благодарение на химикали.
Характерната миризма на карамфила, например, идва от химикал, наречен евгенол. Също така съдържащият се в канелата канелен алдехид е отговорен за специфичния ѝ аромат и вкус. Така че както изкуствените, така и естествените аромати съдържат химикали. Разликата между естествени и изкуствени ароматизатори е източникът на тези химикали.
Естествените аромати са създадени от всичко, което може да се яде – животни и зеленчуци и т.н. Те се обработват в лабораторни условия, за да се създаде специфичното ухание. От друга страна, изкуствените аромати се произвеждат от негодни за консумация вещества като нефт например.
Понякога един и същ химически ароматизатор може да бъде направен и от естествени, и от изкуствени източници. Получената молекула е идентична и при двата източника, само начинът на получаване е различен.
Тук обаче естествено идва въпросът защо тогава в индустрията се използват основно изкуствени аромати. Синтетичните химикали в изкуствените аромати обикновено струват по-малко. Те също са потенциално по-безопасни, тъй като са строго тествани, преди да влязат в употреба. Производството им може да бъде по-екологично чисто, защото ресурсите, необходими за създаване на естествени аромати, могат да бъдат ползвани за храна на първо място.
Така например ванилинът – съединението, отговорно за вкуса и аромата на ванилията, може да бъде извлечено от специална орхидея, растяща в Мексико. Процесът по извличането му е изключително дълъг и скъп. Учените обаче са намерили начин да направят синтетична негова версия в лабораторни условия.
През 2006 година японският изследовател Маю Йамата успя да извлече ванилин от изпражнения на крави. За откритието си той дори получи Нобелова награда. От тогава до днес близо 90% от ванилията по света се извлича по неговата технология.
Все повече изследователите смятат, че до голяма степен здравословните проблеми на хората не идват от консумацията на синтетичните химикали в храните, а по-скоро от големите количества сол, захар, заседналия живот, стреса и все по-лошата околна среда.
