Аракача е едно от най-старите кореноплодни растения в Северна и Южна Америка. Листата са подобни на магданоз и варират от тъмно зелен до лилав цвят. Корените приличат на големи и бели моркови.
Най-използваната част от растението е коренът. Той може да се консумира суров, варен, дори и пържен. Има вкус и аромат, който наподобява на вкуса на целината и моркова. Във варено състояние може да бъде заместител на картоф. С корена на Аракача могат да се правят пюрета, кнедли и ньоки, сладкиши, крем супи със ситно нарязан магданоз и крутони и други.
В района на Андите правят чипс от него и бисквити. Тези корени имат много високо съдържание на нишесте, което варира между 10% и 25%. Тъй като е лесносмилаем, коренът е доста предпочитан за състава на бебешки пюрета и супи. В някои страни правят и сладък хляб от него.
Прясната Аракача може да се съхранява в хладилник за 2 до 3 седмици.
Дневният прием на 100 грама от кореноплодното осигуряват около 100 калории. Растението е четири пъти по-богато на калций в сравнение с обикновения картоф. Жълтият сорт съдържа значителни количества от каротиноиди, пигменти, които са предшественици на витамин А.
Така че прекомерната консумация на жълта Аракача може да предизвика пожълтяване на кожата, което не се счита за вредно.
Освен на калции кореноплодното е богат източник и на други ценни вещества и витамини като: фибри, протеини, липиди, Р-Каротин, Аскорбинова киселина, фосфор, калии, магнезий, желязо, витамин C и други.
Младите стъбла могат да се консумират варени или в салати, а с листата могат да бъдат хранени животните. Аракача обикновено се отглеждат в малки домашни градини. Те са често засадени между или заедно с други хранителни култури като картофи, кафе, боб и царевица.
