И тази година Министерството на екологията забрани брането на мурсалски чай, без значение дали става въпрос за лични нужни или за търговски. Решението влезе в сила от петък, 24 февруари.
Забраната е в сила за втора поредна година, а целта е да се възстанови количество на мурсалски чай в природата. Билката е известна със своите лечебни свойства и е популярна още като пирински или алиботушки чай.
Ограничението за брането е съгласувано с министъра на околната среда и водите Ирина Костанова.
Новият Закон за лечебните растения ще се прилага и при други растителни видове, чийто ресурси у нас се изчерпват. Надеждите са, че в следващите няколко години забраната за бране ще възстанови естественото им количество в природата.
Българските Производители и билкари обаче се съмняват, че забраната ще се спазва.
Чая го обраха навсякъде. Не оставят нищо след себе си, ходят нощем и го берат. Вадят го с корените и така го унищожават, обяснява билкарят Любен Ушев пред вестник Труд.
По негово мнение освен забрана институциите у нас трябва да назначат и охрана, която да пази находищата с чай.
Според експертите има реална заплаха мурсалският чай и други полезни билки да се изчерпат, ако брането им продължи със същите темпове като досега. Сред тях са лечебната дилянка, мечото грозде, бял риган, исландски лишей, бял оман, момина сълза и сантонинов пелин.
Тази година е въведено ограничение за брането на иглика, червен божур, еньовче, лудо биле и лечебен ранилист. Допустимото количество е до 11 килограма сухо тегло, стига да е извън територията на националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан.
