Пиерники (Пряники) са сладки от твърдо тъмнокафяво тесто, направено от смес на пшенично с житно брашно, мляко, яйца, карамелизирана захар, мед, силно подправени с канела, джинджифил, карамфил, кардамон, анасон и лавандула.
Наименованието piernik произлиза от старополската дума pierni, т.е. лют. Първата работилница за тези коледни сладки в Полша е създадена в Краков.
Пиерниките се произвеждат в малки и по-големи сладки, често са глазирани с шоколад, ядки и сушени плодове, а в средата са с пълнеж от мармалад, фъстъчен крем или марципан. Пекат се също така във формата на кексови сладкиши с обилно количество мармалад за пълнеж. За украса се използва глазура, сладко от плодове или шоколадово-захарно-марципанена заливка.
След като е замесено тестото за сладки Пиерники, трябва да бъде оставено на студено, за да ферментира. При промишленото производство отлежаването на тестото може да трае няколко седмици, а тестото на домашния коледен Пряник трябва да започне да се прави месец преди празника.
Пиерниките са традиционен сладкиш на град Ханза. Те символизират техния успех и контаките им със света. Първоначално било лукс заради цените за внос на подправките, сушените плодове.
Традицията за печене на пиерники е оцеляла и в Бремен, Монако, Нюрнберг, Амстердам, Лиеж, Остенде, Клайпеда, а от полските градове – в Гданск, Торун, Шчечин. В Торун през XVII век са печени известните катаржинки, които качествено са сравнявани до всеизвестните в цяла Европа нюрнбергски пиерники. В немския Шчечин са печени Stettiner Peperkoken, в Ниса - Neisser Konfekt. В Чехия градът на пиерниките е Пардубице, близо до който /в Раби/ се намира музеят Къщата от пиерники.
Като стока за износ, изпращана в отдалечени кътчета на света, пиерниките са така замислени, че да издържат дългото пътуване. Своята издръжливост дължат, от една страна, на използваните подправки, а от друга – на своята сухота и твърдост. На студено и сухо място могат да бъдат съхранявани дори няколко месеца.
В Полша през XVII век пиерники са продавани в аптеките като ефективно лекарство за много болести. В много страни са били символ на богатство и висок социален статус.
Едва през XIX век се появяват в селските домове. По онова време в зестрата на булката влизат дори и тесто за пиерники и желиран месен бульон за приготвяне на зеленчуковата супа rosół. Натрошени пиерники са съставна част на старополския шари сос.
