Първото нещо, за което се сещате, когато чуете сушени сливи, вероятно е, че те са полезна храна при запек. Освен че се използват като слабително средство и то доста успешно, те носят и някои неприятни последици със себе си.
Сушените сливи съдържат висока концентрация на акриламид, който се счита за канцероген и невротоксин. Акриламидът не се среща естествено в храната.
Но когато храната се приготвя при температури над 100 градуса, той се образува в определени продукти. В сушените сливи се съдържа в доста високи нива. При опити с животни е доказано, че те са канцерогенни за тях.
Диетичната фруктозна непоносимост се среща при много хора. Това състояние води до болезнени коремни спазми и диария. Сушените сини сливи съдържат големи количества захар, което може да предизвика такъв проблем.
Дори хора, които нямат хранителна непоносимост към фруктоза, могат да получат диария при яденето им. Сливите са естествени лаксативи и съдържат слабително съединение, наречено сорбитол. Така че, една нерегулирана доза от тези плодове може лесно да доведе до диария.
Сушените сини сливи съдържат сложни въглехидрати и захари, които не се разграждат напълно в храносмилателния тракт. Така че, когато захарите достигнат дебелото черво, бактериите започват да се хранят с тези нехигиенизирани въглехидрати.
Тези бактерии са отговорни за газовете в червата и подуването на корема. Те имат и висока концентрация на натурална захар и преяждането може да доведе до скок на кръвната захар.
Сушените сливи обикновено се използват като лаксативи. Въпреки това, тези, които страдат от чест запек, не трябва да разчитат изцяло на тях, за да изчистят храносмилателната си система.
Това може да доведе до лаксативна зависимост и след определен период на употреба може да се появят симптоми на привикване. Може да се наблюдават запек, качване на тегло и задържане на течности.
