Макар че България не е водещата страна по пиене на бира в света, когато настъпят летните жеги, няма по-търсена напитка у нас. Какво обаче съдържа родното пиво и как да разпознаваме качественото от некачественото, разкрива рубриката Чети етикета на bTV.
В Германия съдържанието на бирата е определено със закон - ечемичен малц, хмел, вода и пивоварни дрожди. Законът съществува още от 1516 година и се спазва от цялата индустрия до днес.
У нас също има стандарт за бирата, според който 40% от малца и 20% от хмела да са от България. Но с държавния стандарт от 1981 година се позволява и заместването им с царевичен грис.
Царевичният грис е най-добрият заместител на хмела, твърди професор Йовчо Кабзев, специалист по технология на бирата.
По негови думи качествената бира се разпознава по пяната – тя трябва да е най-малко 3 сантиметра и да се задържа за от 3 до 5 минути. Ако бирата има слаба пяна, означава, че в нея е вложено голямо количество немалциран ечемик.
Според експертите няма причина да твърдим, че родната бира е по-некачествена от тази, произвеждана в чужбина. Тестовете от независими лаборатории показват, че това са само митове.
Производителите у нас често са обвинявани, че стабилизират бирата си със спирт, за да бъде по-трайна. Изпълнителният директор на Съюза на пивоварите Ивана Радомирова обяснява, че производителите използват единствено пастьоризатор, който удължава срока на годност до 9 месеца.
Все повече големи концерни се връщат към историята и към технологиите от соца, когато се произвеждаше по-вкусна бира, добавя Радомирова.
