Фасул - история и видове

Дребен бял боб

Фасулът е биологичен вид от семейство бобови. Пренесен е в Европа по времето на великите географски открития. Отглежда се за домашна култура и прехрана по целия свят. Родината на това растение е Южна Америка, но може да се отглежда практически навсякъде. Култивиран е още преди инките, а в Европа е пренесен с една от експедициите на Христофор Колумб. Заради високия добив и лесното му отглеждане се разпространява до края на 16-ти век в цяла Европа и европейските колонии на Азия.

Фасулът е едногодишно увивно растение с плодове във формата на чушки, наричани още шушулки или бобове с бъбрековидна форма. Плодът се образува от два плодолиста, между които има жилава ципеста преграда, на която са закрепени семената. Известни са над 200 вида фасул, като разликите между сортовете са във вида на чушката, цвета и вкусовите качества на семената.

Бобовите зърна се засяват в началото на пролетта, като е важно да не се заравят на голяма дълбочина поради начина, по който бобовото стъбло прониква от почвата. До началото и средата на лятото е зелен, като част от реколтата се готви в това състояние, а после узрява и е готов за прибиране. Необходимо е след като е обран с шушулките, да се остави известно време на слънце или на сухо и проветливо място за няколко дни, за да се изсуши добре и да се запази за консумация през следващата година.

Видовете боб са много:

- Боб Адзуки- представлява червен азиатски боб, наричан от японците царя на бобовите растения, тъй като лесно се смила и увира много бързо. Съществува и черна версия на обикновения адзуки боб. В азиатската кухня се ползва цял, смлян на брашно или за приготвяне на червена бобена паста. Той е добра добавка към ориз и салати;

- Дребен бял боб- във флота на САЩ е познат като navy bean, тъй като след 1800 година е станал една от основните храни на моряците. Трудно увира и е трудносмилаем. Подходящ е за яхнии, салати и супи;

- Едър бял боб- най-често се използва за приготвяне на салати;

- Боб Канелини - италиански сорт с много добър вкус, който остава леко суров дори след като е напълно сварен. В Италия се използва за приготвяне на традиционна супа Минестроне и различни салати;

- Боб Лима /маслен боб, мадагаскарски боб/- открит е в Перу в началото на 16-ти век. Зърната са закръглени, с подчертана бъбрековидна форма, вътрешността му е светлозелена и е много по-трудносмилаем от останалите видове. Има силно маслен вкус и е подходящ главно за приготвяне на супи и яхнии;

- Боб мунг- зърната са дребни и могат да бъдат зелени, жълти или червени, а вътрешността жълта. Най-често се използва за направата на бобови кълнове. Широко се използва в Китай и Индия. Не се накисва преди приготвяне и има нежна текстура, а вкусът му е леко сладък;

- Боб Пинто - в сухо състояние е бежов на цвят с кафяви петънца, в процеса на варене придобива розово-кафяв цвят. Той е задължителна съставка в редица мексикански ястия;

- Боб Флажолет- зърната са дребни, леко зеленикави, с деликатен аромат и вкус. Във Франция се използва за приготвяне на салати и като гарнитура към агнешко месо;

- Черен боб- широко е разпространен в Мексико и южните щати на САЩ. Той е една от основните съставки и на карибския регион и Латинска Америка. Зърната му са черни, а вътрешността - кремава. Има леко сладък вкус и е подходящ за салати и супи;

- Червен мексикански боб - зърната му са малки, закръглени и тъмни. Използва се основно за приготвяне на Чили и задушени ястия.

Рейтинг

5 2
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати