Почти няма семейство, което да няма запас от консервирани плодове, които да внесат малко лятно настроение през зимните месеци. Дали ще са на желе, конфитюр или мармалад няма значение - важното е да пренесем слънцето и в зимния студ.
Но знаем ли всъщност каква е разликата между тях?
Конфитюрът е направен от цели или нарязани плодове със захар. Идеален е за намазване върху филийка или като съставка в тартове и сладкиши. Когато се приготви правилно конфитюрът ще е годен за консумация около година, тъй като количеството захар в него помага за запазването му.
Желето се получава само от сока на плодовете, смесени със захар. То трябва да е прозрачно, ярко и блестящо, като постигането на тези качества е по-трудно от приготвянето на конфитюр. Желето може да се използва също за намазване или като част от сладкиши, но не и като база на торта.
За приготвянето на мармалада, подобно на конфитюра, се използват целите плодове. Но за разлика от състоянието им при конфитюра, тук те са смлени.
Дефиницията за "мармалад" се е развивала през вековете. Първоначално това е бил продукт направен от плода на дюлята. За произхода на самата дума "мармалад" има много противоречиви истории.
Една от най-известните разказва, че мармаладът е създаден от лекар, лекуващ Мери, царицата на шотландците, срещу морска болест, чрез смесване на захар с портокали. Според същата тази история терминът мармалад идва от фразата "Мари est malade", която грубо означава "болестта на Мери".
Въпреки това повечето историци вярват, че терминът идва от португалското "marmelo", което означава дюля. През 18 век дюлята е заместена от севилския портокал. В наши дни мармалдът вече се приготвя от всякакви плодове и това, което го различава от желето и конфитюра, е единствено консистенцията му, а не толкова съставките.
